Никога досега не e било толкова лесно да си родител. Трябва само да се разходиш по магазините и да купиш правилните храни, правилните памперси, най-мекото креватче, най-сладките чорапки, прах за супермайки, проходилка, кошара, два-три коша играчки и разни други неща, дето не ги знаеш точно за какво са, но без тях не може, понеже всички ги използват.
Ако си чувствителна натура, може малко да се потиснеш, че ролята ти се свежда до тази на машина за пари. Особено ако се наложи да се върнеш на работа, когато хлапето ти е само на месеци, за да продължиш да му „осигуряваш най-доброто”. Ако пък си като мен и все повече други родители, може би наистина сериозно ти пука. Не само защото в консуматорското ни общество се очаква детето ти да прекарва много повече време с чужди хора, които да го учат на всички важни за живота неща вместо теб. А и защото вещите, които постоянно се очаква да купуваш и изхвърляш, имат доста висока цена – не само в пари, но и в ресурси и боклук. Цена, която поколения след теб ще плащат.
Затова ти предлагам няколко изпитани неща, които можеш да направиш.
Като начало можеш да кърмиш
Надявам се, не си жертва на заблудата, че 70-80% от жените (в България) страдат от някакво странно генетично увреждане, поради което „нямат кърма”. Всяка здрава майка може да кърми детето си. Това е най-полезният начин на хранене, най-лесният и най-приятният за майката и детето, напълно безплатен, а и най-екологично отговорен. Понеже майчиното мляко не генерира отпадъци, а енергията, необходима за производството му, се свежда до един сандвич повече на ден за мама. Докато изкуствените заместители гълтат много енергия и вода при многократната си преработка, генерират боклук, нуждаят се от скъпи опаковки и транспорт.
На всеки 3 милиона изкуствено хранени бебета се пада консумация на около 450 млн. кутии адаптирано мляко. Резултатът е 70 000 тона метал под формата на празни кутии, които не се рециклират.
За разлика от майчиното мляко изкуствената бебешка храна трябва да се приготвя, което е досадно, като се има предвид, че се прави средно по шест пъти на ден.
За изхранването на едно бебе са нужни около 3 литра преварена вода дневно,
в която да се разтвори млякото и да се стерилизират шишетата и бибероните.
В света обаче има доста райони, в които родителите нямат на разположение чиста вода, нито ток, за да я преваряват. За съжаление по данни на СЗО и UNICEF над 1.5 млн. бебета умират всяка година само защото не са кърмени, а най-честата причина за това е агресивната реклама на заместители на майчиното мляко. Майките ги получават безплатно още в родилния дом, после вече е късно да почнат да кърмят, а навън адаптираното мляко не е безплатно. Много бебета се разболяват заради нестерилизирани съдове за хранене и непреварена вода, а родители с финансови проблеми разреждат млякото твърде много и така обричат децата си на недохранване. Проблемът може да ти се струва далечен само ако още не ти се е случвало да видиш млад ромски татко да проси кутия адаптирано мляко пред детски магазин в София например.
Памперсите за еднократна употреба са доста сериозен екологичен проблем.
Представи си купчината от 4500 наакани памперса, която детето ти ще произведе за две години, балирани в найлон, натоварени на камиони, бълващи черен пушек от София до Пловдив, и стоварени да отлежават през следващите 500 години. Така че ако можеш да направиш само едно природосъобразно нещо в отглеждането на детето си, ограничи до минимум памперсите. В момента има две алтернативи на еднодневките – и двете са много актуални по света, вече се прилагат и в България. Първият – бебешките пелени за многократна употреба. Предлагат се варианти със супердизайн, изглеждащи доста по-симпатично от хартиените. Представляват памучни гащички с вложка от сгъната памучна пелена, която се пере, но прането е много по-щадящо за природата от изхвърлянето на сметището. Имат покритие, което държи сухо, но се разгражда по естествен път, след като го изхвърлиш в тоалетната.
Другата възможност е ЕБХ или естествената бебешка хигиена, на която са разчитали всички култури преди измислянето на пелените. При ЕБХ е важна комуникацията между родител и дете и естественото усещане на бебето за функциите на неговото тяло. Всеки, който е сменил поне два-три памперса в живота си, е забелязал, че бебетата „се изпускат” точно в момента, в който усетят, че са съблечени. В действителност това е проява на вродения им стремеж да се запазят сухи и чисти. Повечето бебета си служат с определени звуци или поведение, с които от съвсем ранна възраст
„съобщават” на мама и татко, че имат нужда да се облекчат.
Напук на предразсъдъците чувството, че се разбираш с неколкомесечното си бебе, е уникално. Лекари и педагози приветстват метода и напоследък е толкова актуален, че за него се пише във вестници като „Ню Йорк таймс”, публикуват се книги по темата на много езици, а и в българските интернет форуми за родители може да прочетеш за личния опит на доста семейства, които го прилагат. Обикновено ЕБХ се съчетава с употребата на памперси – на обществено място или през нощта. Те обаче често остават сухи по-дълго време и се използват в по-малко количество.
За останалите неща е най-добре да продължиш да се водиш по инстинкта си и по мантрата на всеки защитник на природата – „намаляване, повторно използване, рециклиране” (Reduce, Reuse, Recycle). Намаляването можеш да започнеш от играчките. Защото не познавам родител, който да не твърди, че детето му има прекалено много. Хлапетата чупят като за световно и всичко бързо им омръзва. Така се трупат цели чували пластмасови играчки от далечния Китай – освен че транспортът им причинява емисии от CO2, пластмасата затормозява природата с ужасната си издръжливост и токсичност. Затова избирайдървени или
картонени играчки и още по-добре – предмети от реалния живот на възрастните
И без това такова е най-голямото му желание – да опознава света, играейки си с играчките на големите. Това е идея, препоръчана от педагози от школата на Монтесори, понеже пластмасовите играчки се оказват често скучни на пипане, нямат естествен мирис и вкус. Затова педагозите предлагат да направиш на детето кошница с безопасни и стимулиращи сетивата предмети, които и без това се намират във всеки дом. Няколко по-едри ореха, дървен гребен, шишарка, щипки за пране, парче пемза, пресата за чесън, точилка с нанизващи се на нея дървени халки за завеси, раковини, камъчета и по-едри мидени черупки, костилка от авокадо, кратунка, различни кутии, които могат да се пъхат една в друга, различни по размер четки, макари, дървено хаванче, кълбо прежда, звънче… И още безброй неща, за които въображението ще те подсети.
И още нещо, понеже едва ли ще минете съвсем без пластмаса, интересувай се какъв вид е тя и избягвай PVC. Всъщност отговорните компании една по една се отказват да го използват, защото вече е известно, че припреработката му се използват силно токсични химикаликато диоксини, фталати, олово и други подобни, които причиняват рак, дихателни проблеми, ендокринни заболявания, увреждания на плода и засягат имунната система.
Що се отнася до повторното използване на вещи, с
игурно и без това го практикуваш. Тъй или иначе повечето бебешки принадлежности и детските дрешки се използват съвсем за кратко, а на малкото дете не му пука дали всичко е току-що купено от магазина. Ако дадеш на приятелите си нещата, които вече не използваш, вероятно ще се върнат отново при теб навреме за следващото ти дете (в тази връзка, ако съм ви заела нещо за бебето ви, гледайте да ми го върнете до септември).
Има още много неща, които можеш да направиш за зеленото отглеждане на детето си. Но хубавото е, че дори да започнеш с нещо малко, и други стъпки ще последват от само себе си. Защото вероятно ще ти хареса. Ще откриеш колко много можеш да направиш като родител само с това, което природата вече ти е дала. И колко по-щастливи растат децата, когато мама и татко изразяват любовта си към тях не с пазаруване на неща от магазина, а с време, прекарано заедно, с игри, разходки и внимание.
0 Коментара