През последните две години човечеството бе подложено на тежко изпитание. Изпитание, с което все още се борим и вероятно ще продължаваме да се борим през следващите няколко години. Но въпреки всичко, Ковид-19 успя да ми отвори очите за наистина важните неща в живота.
Няма да забравя идването на 2020-та година. Посрещнах я с най-близките ми приятели в смях и сълзи, развълнувани и уплашени от това какво ни предстои. За мен тя носеше надежда, едно ново десетилетие в моя живот, в което щяха да настъпят съществено важни мигове – първа работа, диплома, женитба и т.н, но екстазът от новата година бързо изтля, когато започнаха да се трупат лоши нови още от самото ѝ начало. Освен, че светът започна да се обръща с краката нагоре, личният ми живот изглежда последва неговия пример. Но, какво да се прави,
стискаме зъби и продължаваме.
Пандемията настъпи в началото на втория семестър от втората ми година в университета. Със страх гледахме новините, които излизаха, далеч в чужбина, притеснявайки се за близките ни, както и за нас самите. Две студентки в чужда страна, без здравеопазване, може да си представите какви мисли са ни минавали през главите. В крайна сметка взехме решението да си съберем багажа, молейки се да не затворят летището и хайде към вкъщи.
Приятелката ми ми сподели наскоро, че си спомня, как съм ѝ чела за някакъв вирус в Китай, но никоя от нас не очакваше сериозността на проблема, който бързо ни застигна. Все пак някак оцеляхме, 2020-та премина – трудно, но премина.
След такава тежка година смятам, че цял свят стискаше палци 2021 г. да е нашата година. Всичко лошо да остане в 2020 г. и от тук – само нагоре. Е да, ама не.
Тази година също бе изпълнена с предизвикателства. Надеждата, която имахме вирусът да отмине и светът да се върне до
някаква форма на нормалност,
така и не се случи. Да не говорим, че липсата на правителство допринесе за чувството на хаос в страната ни.
Връщайки се назад, в тези две години научих, че приоритетите ми са се променили. Когато си затворен и притиснат, започват да ти липсват неща, които си взимал за даденост, неща, които никога не съм осъзнавала, че са ми важни. Това малко удоволствие да излезеш на ресторант с любим човек, да отидеш на почивка, да се видиш с близките си.
Смятам, че на моменти пропилях последните две години в това да си мисля, че няма какво да се направи, затова през 2022 г. искам да спра да си мечтая, а да започна да правя!
Мога цял живот да си седя на стола и да си мисля, колко много ми се ходи на екскурзия. Ами хайде де, влез в интернет, намери си място и отиди. Баща ми е пример за това – от години ми говори как му се ходи някъде, ами мисля, че е крайно време да се задвижат нещата, местата са там, просто ние трябва да идем. Не ти се живее в страната, в която си – обиколи света,
намери си твоето, не се страхувай!
Предлагат ти възможност, грабни я, не стой да се чудиш – „ох, ами то сега, това звучи като твърде много работа“. Искаш да се видиш с някого? Пиши, звънни, не го оставяй за после, ще забравиш!
От сто години искаш да си купиш нещо? Пресметни бюджета, инвестирай, купи си го! Искаш да усвоиш ново умение, да смениш работата? Давай, нищо не те спира, запиши се на курс, подай си документите, дори и да не мислиш, че ще стане! Понякога нещата, които най не очакваме се случват.
Пропускаме 100% от възможностите, които не грабнем.
Клише, но истина.
Радвай близките си повече, няма нужда от грандиозни жестове, за да внесеш радост в нечий живот, звънни на баба ти, купи цвете на майка ти, нарежи луканка на баща ти. Малките неща могат да значат много.
Не бързай, радвай се на нещата около теб, на малките неща, защото ако последните две години ме научиха на нещо, то е, че нищо не е вечно и проблеми винаги ще има, затова нека обръщаме повече внимание на позитивното, да се обичаме повече и да се наслаждаваме на приятните мигове. Да пазим тях в сърцата си.
Докато седим и чакаме животът просто да се случи, ще си останем само с чакането!
0 Коментара