Скоро попаднах на „Майкъл“ – филм отпреди 20-ина години, в който Джон Траволта, вече доста закръглен, играе ужасно невъзпитан ангел: пие, пуши, закача се с мацките и се уригва на масата. Май само крилата му бяха ангелски. И душата. Та: отива цялата компания в един бар, Майкъл/Джон си избира песничка от джукбокса и когато започва да танцува в центъра на заведението, абсолютно всяка жена в опушения бар изведнъж усеща непреодолимо желание да затанцува с него. Накрая Майкъл/Джон се оказва заобиколен от дами от всякакъв калибър, които послушно следват стъпките му, кикотят се невъздържано, а от очите им струи обожание. Горе-долу и аз така се чувствам в компанията на Джон Траволта. Разбирам, че всичко е клоунада, но някак усещам, че я прави в моя чест. Или в чест на Оливия Нютън Джон. Или Ума Търман, все едно. Няма толкова неустоимо нещо като танцуващ мъж. А когато се усмихва като Джон Траволта, ще му простим, че танцува по чорапи.
Джон вече е безобразно напълнял. Не може да обуе онези панталони от „Брилянтин“, дори ако животът му зависи от това. Най-вероятно не може и да танцува, както го правеше в „Брилянтин“. Но пък онова подкосяващо краката движение от „Криминале“ – с двата пръста пред очите – не изисква фигура на Аполон, нали?
Въобще Джон е от
онези мъже, на които бих им бутала инвалидната количка
(както образно се изрази една приятелка), докато те ми разказват виц. Защото, както знае всеки читател на сайтовете от типа какво-харесват-жените, ние обичаме да ни разсмиват.
И като стана дума за разсмиване, не може да отминем с лека ръка Джони Деп. Джони. Дори името му звучи несериозно някак. Като на 50-годишен хлапак, готов всеки момент да направи някоя пакост. Хем го гледаш, че е несериозен, че е шут, Джак Спароу с нарисувано лице и ококорени очи… Но после той казва с испанския акцент и през маската на Дон Жуан: „Никоя жена не е напускала прегръдката ми незадоволена“ и ти си готова да оставиш детето, мъжа, прахосмукачката и живота си и да го следваш до края на удоволствието.
От маската ще да е. Не само жените са по-желани, когато са обвити в тайнственост. А Антонио
Бандерас като Зоро? М? Или в „Десперадо“? Дори не е нужно да преправя акцента. Латинската му кръв извира и от ушите и подпалва дамската аудитория.
Върви сега една реклама на дъвки, в която той е доста окарикатурен, доста остарял и пак ми напомня на онзи Антонио от сцената с тангото в „Ти водиш“. И знаете ли защо? Защото не се взима насериозно.
Точно така! Намерих общото между всички онези кипващи главите ни холивудци. Не е екзотичният дрезгав глас. Нито мускулите (пфу, мускулите пък съвсем не са). Те просто не се взимат насериозно.
В погледа им винаги проблясва самоирония
Могат да изиграят екшън герой и еснафски чичко с еднакъв успех.
А хубавият мъж е завладяващ, само когато небрежно подценява качествата и успеха си. Когато залага на реплики, а не на пози. Въобще: интелект трябва за тази работа със съблазняването, а не плочки по гърба. В подкрепа само ще добавя ръста на великана Ал Пачино. 160 сантиметра. Горе-долу колкото бях на 12. Обаче има ли по-любящ жените поглед от този в слепите му очи, докато танцува танго в „Усещане за жена“? Няма. Щеше ли да бъде по-чувствен, ако се издигаше на метър и 90? Не.
От друга страна, ние сме ценителки и естетки. Не можем да си затворим очите пред хубавините на природата.
Ще кажа само едно име: Джордж Клуни. От породата „Мъже, които остаряват със стил“. Те са като нещо на Шанел – винаги на мода. От „Спешно отделение“ насам Джордж е винаги на 30 и няколко. Колкото и побеляла да е косата му. Впрочем, фактът, че не боядисва сивата си прическа само добавя стойност към и без това безупречния му вид. Както при Ричард Гиър.
Но не безспорният сексапил е най-голямото оръжие на Клуни. Той сякаш прави само неща, които му доставят удоволствие. Излъчва плейбойска готовност за флирт, пуска реплики като „Най-безопасният и лесен начин да съблазниш една жена е да я оставиш тя да те съблазни“, играе успешно ролята на вечен ерген, но когато трябва да е сериозен, няма равен. Гражданската му ангажираност, ехидният присмех над Джордж Дабълю, пристрастието му към Барак Обама и категоричната му позиция по американската политика са нещата, които го правят класен мъж. „Свободната преса е по-важна от свободното правителство“, казва Джордж, а ние се чудим
какво още чака, че не се е кандидатирал за президент
Тук майка ми наднича зад рамото ми и казва, че това, което пиша, е едно голямо нищо, щом в него не съм включила Ален Делон. И кокетно въздиша. Ама, моля ви се, Ален Делон е твърде себичен за нашия вкус. „Обичам да ме обичат така, както аз се обичам“. Колкото и да му отиват белите кичури и неприлично сините очи, отдалече си личи, че харесва себе си повече от всичко друго. А суетата при мъжете е позволена, само ако над нея стои одобрението към нас.
Джордж например гледа на собствените си прекрасности далеч по-шеговито: „Влюбен съм в себе си. Не мога да си се наситя. Но дори и аз понякога се изморявам от изобилието ми, което струи от всички плакати на Батман наоколо“.
Стига с този зализан Джордж, казва майка ми, и затова минаваме на някой по-рошав и от нейната възрастова категория. Клинт Истууд. Дори критичният поглед зад рамото ми трябва да признае, че този мъж е
нещо повече от корав каубой, който язди мъжествено към залеза
Само един наистина умен и стойностен мъж може да режисира филми като „Река на тайните“, „Момиче за милиони“ и „Гран Торино“. Вижте само последните му снимки – осанка на индиански вожд.
При това наблюдение майка ми, която има наблюдения от висотата на почтената си възраст, казва: „Истинският мъж се оценява с възрастта. На 70 сексапилът (добре де, тя използва думата „привлекателност“) идва от ума и става ясно дали последните 50 години си го развивал“.
Ние сме научени да слушаме нашите майки. Затова ще завършим абсолютно непрофесионалната си хаотична класация с лицето Брад Пит. Или със задника му. Извинете, неуместна шега.
Пък и не е задникът най-голямото му качество. Нито тридневната му брада, която извиква еротичните ни фантазии. Дори не тежкокалибреният професионализъм, с който изигра гадното копиле Алдо Апача. А защото остана лудо влюбен в Анджелина Джоли, след като тя отразя божествените си гърди.
Всъщност, всички ние искаме това, нали? Някой умен мъж да ни обожава, дори когато нямаме божествени гърди. Ако изглежда като Пит и Клуни, това е само бонус.
0 Коментара