Преди 3 години, когато племенницата ми беше на 6, й зададох въпрос: „Кое според теб е по-важно – да си умна или да си хубава?” Тя вече навърши 10 и още мисли по-въпроса. Работата е там, че и аз също още мисля по въпроса. А изключително дълбоко се замислих, когато преди 1 година реших да се приведа в търговски вид и да сваля излишните килограми.

mgySpma

Днес вече влизам в абитуриентската си рокля и даже я закопчавам. И то 20 години след бала, което си е добро постижение. Но някъде по пътя към това добро постижение ми се наложи да отговоря на горния въпрос по два различни начина. И да изпитам едно огромно съжаление, че май съм по-повърхностна и по-глупава, отколкото съм декларирала. И колкото и парадоксално да звучи, едновременно с това да се насладя на триумфа на ума над материята.

Когато след 35-годишна възраст ти се налага да отслабваш, ти трябва не диета, а прозрение. Нещо такова се случи с мен. И то си беше напълно в тон с моя неприятен за околните журналистически уклон да търся заговори и конспирации навсякъде. Накратко: направих през домашния си компютър разследване на глобалното затлъстяване. И се зачудих защо никой не ми беше казал по-рано изводите, до които стигнах.

Отговор 1: Ако си умна, ще си хубава

Откакто в ХІ клас спрях да тренирам волейбол, винаги съм се борила с килограмите. Борила съм се и докато тренирах активно, но тогава по-важно беше да отслабна, за да отскоча 1 метър от място, и то достатъчно бързо, за да покрия блокадата на противника, а не за да изглеждам добре по шорти. Само че като зарязах тренировките и тръгнах по мъже,  тогава разбрах, че на тях им е по-важно как изглеждаш по шорти, а не колко отскачаш от място. Тогава фокусът се измести. И понеже желаех да съм във форма по различни причини, изведнъж стана по-трудно. Преди треньорът ми крещеше: „Елено, няма да го отлепиш този задник от земята, ако не отслабнеш малко”, после майка ми го замести и заповтаря със същото усърдие: „Само простите хора са дебели.”

Отначало я обвинявах в елитаризъм, манипулативност, но съвсем наскоро разбрах, че е била напълно права.

Да, ако си умна, ще си красива.

Борбата ми с килограмите до съвсем скоро беше борба на волята –

колко дълго мога да издържа да не се изкушавам. Как не съм знаела по-рано, че изобщо не е било нужно да се подлагам на това?

Волята не ти върши работа, когато си минала 35 години и трябва да отслабваш. Светът е пълен с дебели и гладни жени, приближаващи средна възраст. Имаме мотивация, имаме цел. Значи нещо в пътя е грешно.

Това чудо отвъд волята и амбицията е удивително просто и почива на чистата логика, не на някакви ирационални сили. Нарича се биохимия на организма.

Да се върнем в праисторията.

Първобитният човек е хищник.

Той ловува и яде предимно месо. Гарнира го с малко тревички и друга растителност, която успява да забърше по пътя си. Оттогава не сме претърпели никаква биологична еволюция. От което логически следва, че не са ни необходими по-различни храни от тези, които са били необходими на него. Никъде в диетата на кроманьонеца няма хляб, картофи, шоколад, банички, сладолед. Има само месо и зелена растителност. А за дебел първобитен човек не съм чувала.

След дълго четене в интернет установих, че на човек му трябват много малко въглехидрати, за да живее. Необходими са му най-вече за да нахрани мозъка си, защото той работи изключително и само с глюкоза. Трябват му в повече, ако извършва тежка физическа дейност.

Първобитният човек е бродил по цели дни, за да убие мамута,

с който да нахрани себе си и семейството. Днес отиването до супермаркета и поръчката по телефона отнемат значително по-малко усилия. Така че след като той е карал на месо и зеленина, от какъв дявол на нас ще са ни необходими толкова много въглехидрати?

mYh4J8c

По-нататъшното четене в интернет ми даде да разбера, че всеки излишен грам въглехидрат в организма ни се превръща директно в запаси мазнини. И нищо не може да го мръдне оттам, докато не настъпи ситуация на гладуване. Гладуването от своя страна забавя метаболизма.

 Гладуваме, а отслабваме бавно.

Или никак. И така порочният кръг се затваря. С белтъчната храна не е така. Тя ни съгражда мускулите, прави ни силни и жизнеспособни за дълго време и не се натрупва в нас. Колкото повече въглехидрати ядеш, толкова по-бързо огладняваш независимо от това, че си натрупал хубави паласки. Белтъчната храна те засища задълго, защото се разгражда по-бавно от въглехидратите. Лекарите биха го обяснили по-добре от мен, но прекалявайки с въглехидратите, си прецакваме и хормоналния обмен, образуваме си инсулинова резистентност, зорлем се правим болни. Което не се случва с прекаляването с белтъци. От което пък следва, че организмът ни просто не е направен да работи с много въглехидрати, а с белтъчини и съвсем малко захари.

Отново се върнах в историята, за да установя, че

човешката цивилизация започва с усядането.

Когато хората се задържат на едно място, спират да ловуват и започват да култивират растенията. Броят им се увеличава, изхранването започва да се превръща в проблем. Още от първите дни на уседналата древност, та до днес въглехидратната храна е била най-лесно достъпна, най-евтина и най-изобилна. Хлябът неслучайно е символ на храната изобщо по нашите земи – работиш за хляба, значи работиш за минимума, за ръба на оцеляването.

И тук започнаха да ми се изясняват нещата. И днес въглехидратната индустрия е най-печеливша, защото върти големи обороти от висококалорични евтини храни. Най-лесно и евтино е да се изхрани вече многобройното човечество с ориз, картофи, жито. Но

точно тези храни ни правят дебели и гладни.

Защото въглехидратът засища на ниска цена и най-бързо, но от него и най-лесно се огладнява после. Затова бедните хора са дебели (което на пръв поглед е един абсурд) – защото ядат евтина въглехидратна храна. Затова богатите не гладуват, а изглеждат прекрасно – защото имат лесен достъп до скъпи сьомги на пара, екологично чисти пилешки пържоли, омари, миди.

С това знание в главата вече разбирах какво има предвид майка ми, като казва, че

само простите хора са дебели.

Тя самата също е пълничка, но очевидно дълбоко в себе си е подозирала, че има някаква тайна, която тя не владее. Защото е опитала всички диети и те не са дали лелеяния резултат да се разходи по прашки на плажа. Очакваше от дъщеря си да прозре каква е точно мистерията. Днес е много горда с мен, че успях да се върна във формата от гимназията.

За съжаление никой няма да разтръби това по света. Защото въглехидратната индустрия е много силна, почти колкото тютюневата. Защото все още има много бедни хора, за които въглехидратната храна е единственият начин да оцелеят. Не се чудете, че затлъстяването ни става все по-голям проблем, колкото повече обедняваме. За да ядете здравословно, трябва да имате пари.

Отговор 2: За да си хубава, трябва да се откажеш от част от ума си

Аз съм вегетарианка по душа. До 1 януари 2007 г. не бях хапвала никакво месо в продължение на 6 години. Влязох в редиците на тревопасните по дълбоко вътрешно убеждение. Изпитвам истински ужас от това, че някой е загинал, за да се нахраня. Чела съм как при убиването на добитъка в трупа се отделят хормони на ужаса, които после аз ям и се пълня чрез тях с отрицателни емоции. Дълго време твърдях много убедено, че ще дойде време, в което месоядството ще стане незаконно, като убийството на хора.

2dAZ100

След разследването, което направих, обаче установих, че поне 5 от излишните ми килограми се дължат на вегетарианството. Когато не ядеш месо, компенсираш предимно с въглехидратна храна. За тези шест години

през червата ми е преминала една обширна картофена нива,

сигурно половината житница на България и поне едно китайско поле с ориз. И така леко и неусетно, заблуждавайки се, че не ям месо и няма как да надебелея, си качвах килограми по абсолютно политически коректен начин.

Когато стигнах до прозренията за минималната ни нужда от въглехидрати, разбрах с прискърбие, че ще трябва да се разделя с вегетарианството си. А то ми беше много важно. Така добре се вписваше в цялата ми палитра от идеи на свободомислеща либертарианка алтерглобалистка, че сърце не ми даваше да го оставя. Ами сега? Ще предам толкова важна кауза заради един хубав задник?

Вътрешната борба беше жестока.

Помня първата хапка месо. После настървението, с което унищожавах след дълго лишение всякакви видове мръвки. Бях забравила как се готви месо, но за вече близо година и половина си припомних. Още ме гложди усещането за предателство спрямо себе си, човечеството и хуманизма, но се успокоявам със смъкнатите килограми, новите къси поли и прилепнали блузки. Ужасно повърхностно, но няма как.

 Вегетаринецът е примиренец. Не е хищник.

Месоядството ми донесе и забравеното усещане, че човекът е господар на джунглата, върхът на хранителната верига. Това ми е естественото състояние, колкото и да ритам срещу него и да се опитвам да измислям нови форми на живот и съзнание. С връщането на това усещане ми се върна и тръпката от лов на мъже например. Тихата любовна толстоистка в мен умря и сега със същото удоволствие, с което ям пилешки филенца на скара, въртя сложни междуполови игри и напълно се забавлявам с тях. Едното води след себе си другото. Пък и на тихата любовна толстоистка й отива да е дебела. На новата хищница – не чак толкова. Отива й да е закръглена и пъргава, но не дебела.

Окончателно решение: „Хубава или умна?”

Като в стария виц отговарям вече: и двете, дядо попе, и двете. Едното никога не е противоречало на другото. Все пак избирам умна, като предпоставка за хубава. Хубостта рядко е от Бога. Хубостта най-често е функция на ума ни. С много журналистически разследвания се гордея, но това, което разгада световната конспирация на глобалното затлъстяване, ми е едно от най-любимите. И със сигурност имаше най-големи последствия – свалих по двайсет сантиметра от обиколките на ханша и талията си.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара