Дори бих казал между две питиета: moderno e da se 4ete! Даже съм малко нагъл, когато говоря с хора за това, но зная, че има Хора и хора, и зная, че рано или късно всички ще бъдат едни и същи – т.е. Умни.

Написано днес: Едно ще ви кажа – малко съжалявам, че това не е реч, която произнасям на откриването на фестивала на книгата в Торино. Там щях да започна така: Много съм щастлив, че произнасям това слово в града, в който е полудял Ницше! Е, няма съществен повод за тъга. Все пак аз не съм Йосиф Бродски и не съм по-лош от него. Затова сега стискам клепки, представям си по-добрия свят, който е тук, на земята, и започвам с любимото си изречение: МОДЕРНО Е ДА СЕ ЧЕТЕ! Защо? Тъп въпрос. Но не е сложен. Ще се опитам да го изясня в два пункта. Нещо като „хей ръчички, хей ги две”. Казано на латински (моя любим език: език за право, финанси, спорт, порнография и – не на последно място – за поезия…) като „I” и „II”. Всичко дотук беше между другото

I.

Няма какво да се лъжем, ние, хората, сме направени само за две неща. Едното, което е хубаво, е, че сме МАШИНИ ЗА ЗАБРАВЯНЕ. Добре, че не помним всичко, представяте ли си какъв кошмар би било? Прилича на най-гадния начин за умъртвяване, измислен от рафинирано-перфидните китайци: смъртта чрез гъделичкане. Гъделичкат те над 6 часа, докато издъхнеш от смях, след като си блъвнал през устата си всичко и си завършил с фонтан кръв, дебел колкото ръка на 3,5-годишно дете. Не ви пожелавам такава смърт. Но силно ви пожелавам да бъдете перфектни забравячи. Не е задължително да помните дадена велика книга, която сте прочели… Важно е само да запаметите петното на усещане, което тя ви е оставила. Супер е, повярвайте! Защото е ясно, че ЛИТЕРАТУРАТА Е НАЙ-УДАЧНАТА НАСТАВНИЦА НА НАШИЯ ЖИВОТ. Тя ни учи на онова, което не бива да си позволяваме. Ясно е, че няма друг живот освен този, който живеем сега, и е ясно, че задгробният е измислица. Съгласете се, че нищо в съществуването няма втори шанс, но ние като мислещи (тоест позволяващи си и да мързелуват) същества си даваме правото да си съчиняваме и рай, и ад, и аватари, и какво ли още не, което, sorry, го няма! Ницше дори бе убеден, че няма Бог, и естествено, свърши зле. Нека ние, четейки книги, да разберем, че не е нужно да молиш Бог, а трябва само да се надяваш, че той одобрява онова, което вършиш. Не, не е трудна, но е най-дълбоката, най-семплата истина. Честно.

II.

Ние, хората, сме направени и за още нещо важно. То е ултратъпо. Накъсо казано, се изразява в това, че СМЕ НАЙ-БЕЗОТКАЗНИТЕ МАШИНИ ЗА ОТКАЗВАНЕ НА УДОВОЛСТВИЯ! Не ви ли става смешно, когато чуете глупашко изказване от типа: „За нищо на света няма да хапна жабешки бутчета!!!” Обикновено този отказ е рецитиран от човек, който дори не ги е опитал. Милиони хора се възхищават на това ястие, той обаче – не. И защо ти, кристално чист Глупако, се опъваш, когато е просто и очевидно, че животът се изнизва, при това със светлинна скорост? Нямам нищо против, всички знаят, къде се развива глупостта. Това, което не е известно на повечето от нас, е, че дори глупостта е преодолима. Преодолима е с информация. Колкото повече знаеш, толкова повече живееш пълноценно – като горд наемател в сградата на реалността. А животът, както се разбрахме, не е другаде и е всичко друго, само не и сън!

И така, модерно е да се чете. Така както е модерно да имаш пармезан и чилийско вино в хладилника. Така както е яко да караш SAAB, мазерати или бугати, или какъвто и да е поръчков автомобил. Така както е модерно да посещаваш скъп фитнес. Добрата литература е скъпо удоволствие. Защото всеки талант е привилегия. А за привилегиите се плаща, приятели! Така е. Модерно е да се чете. Да, да… Moderno e da se 4ete!

Написано завинаги: Обичам и не се срамувам да обичам луксозните неща. Много по-добре пиша, когато в офиса съм се снабдил с вино, сирене или истински френски пастет. Така е и с книгите. Хубавите са луксозни. Не е задължително да са на гланцирана хартия. Те просто звучат като лукс. Опитайте ги. Довиждане.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара