Носталгично-морализаторски диалог между Лилия Попова и Ана Клисарска за куклите
А. Тъгувам по куклите от моето детство. Нали се сещаш, онези тромавички соцкукли, на които клепачите трудно се отлепваха, сякаш не бяха смазани, а дрешките им бяха като каталог на „Детмаг” – грознички, увиснали и най-често в жълто-кафявата гама.
Л. Аз се сещам само за една кукла от детството си (майка ми твърди, че съм имала и други). Та тази беше висока колкото 2-годишно, с дълга лилава рокля на дантели и функцията й бе да украсява лади и москвичи, возещи булки. Донесена от Либия, преди да се родя още, в началото на 70-те!
А. Ау, любими са ми куклите от сватбарските волги!
Л. Тази всъщност не ставаше за игра. Стоеше и украсяваше стаята. Живеех в кротък квартал, по-късно наречен „Бели брези”. По уличките там минаваха само 2-3 коли дневно, всички деца бяха навън по цял ден. Хич не ми бяха интересни куклите. А пък ми родиха и жива кукла – сестра, на която аз лично измислих името:).
Сега се замислям, че и дъщеря ми не играе с кукли! Може би защото има брат близнак и неговите играчки са сякаш по-интересни. Не че няма кукли – има куп барбита – принцеси, приказни героини, както и героини от модерни филмчета като омразните ви Уинкс и Уич.
А. Ужас! 3-годишната ми дъщеря вече е погълната от индустрията. Раничката й е с Уинкс, пижамата – с някакви барбоподобни пеперуди, а всичките й дрехи – розови. Други цветове не признава.
Л. Ако отвориш гардероба й, почти няма да срещнеш цвят, различен от розово. На 8 и половина реши да го уволни – някакъв предпубертетски повей, но я хващам, че продължава да се лепи за розовото в магазините, за всякакви кукленско-барбешки аксесоари, чанти и финтифлюшки. Въпреки че наскоро ме накара да й купя черни шалове с бели черепчета.
А. И блестящи джунджурии. Безграничен е полетът на фантазията на китайските дизайнери, упражняващи се върху блестящи, фосфоресциращи и пищящи изделия.
Л. Аз малко или много се опитвам да й внуша, че и другите цветове са красиви, пък и е толкова гот да си различен. Ако влезеш в началните класове, погледът ти ще се сблъска с всички нюанси на розовото и тук-там някакъв друг цвят. Примерно лилав.
А. Барби е в основата на всяко зло. Платиненоруса Барби с бонбоненорозова дрешка.
Л. Точно така! Дъщеря ми не си играе с Барби, само я преоблича и й се възхищава. Истински култ!
А. Уинкс, Уич и прочее куклички са само производни. Моделът обаче е един и същ: нечовешки външен вид.
Л. Да, тези крака в природата не съществуват, уви.
А. Нито такава талия…
Л. Даже и този рус цвят не съществува, освен някъде на Скандинавския полуостров. Има ги, но не в природата, а в индустрията на чалгата и пластичната хирургия. Не си ли се замисляла защо изглеждат така чалга певиците? Направени под индиго. Освен че продават секс, огромна част от феновете им са малки момичета, които мечтаят за удължена перхидролена коса, 400 кубика силикон, готови са дори ребро да си извадят за талията на Гергана или Глория?
А. После имало епидемия от анорексия! Всички момиченца сънуват, че ще бъдат барбита и глории един ден и когато пубертетът им тресне младежки пъпки и налее бедрата им, те психясват, депресират се, гладуват и се самобичуват. Редно е Световната здравна организация да се заеме с корена на всичко – Барби модела.
Май много се вживях, заприличвам на директорка на девически пансион:). Но това наистина е напаст, от която трудно ще изолираш детето си. Анимационните филмчета, музикалните клипове, играчките за деца, рекламите по телевизията – всички мултиплицират образа на кухи лолитки.
Л. В „Биг Брадър” влезе една изрусена девойка, на 19-20 години, копие на фолк певицата Емилия, която обясняваше в каква депресия била след училище, колко мразела тялото, себе си, нищо не искала да прави и как всичко станало „цветя и рози”, щом родителите й се съгласили да си сложи силиконови цици! Май това вече е мода, подарък за абитуриентския бал.
А. Мъчно ми е за някогашните кукли (след украсените волги най-обичам автоцитатите!). Те повече приличаха на момиченца, днешните са секси, сякаш всеки момент им предстои да се изродят в кукли от витрините на сексшоповете. Къде, за бога, отиде здравословният хипарски бунт на младите, който отричаше клишетата?
Л. Остава да се надяваме, че нашите девойки ще се влеят в редиците на новите хипари – зелените. Е, има опасност да не използват шампоан (щото мърси природата) и да тръгнат с кола към ашрам в Индия, но май го предпочитам пред силикон за абитуриентския бал…
0 Коментара