Не исках да пиша този текст. Да защитаваш себе си или друга жена заради възрастта й е все едно да се оправдаваш, че не си курва или не си грозна. Ако си премълчиш презрително – ясно! Нямало какво да кажеш, разбили са те от аргументи. Ако пък се нахвърлиш яростно в нападателна защита – пак ясно! Нямало дим без огън, то тези емоции не били случайни, комплексите ще те съсипят и подобни щуротии.

3.-Madonna-Tokyo-1987-535x636снимка Хърб Риц

Кака (Мадона) чукна петдесе така. И целият свят се зае да й чертае координатна система, в която да се движи. И ти ли, Фучеджиева? Според мен големият въпрос в случая не е по какви абсциса и ордината да се движи Kака, а кой е чертожникът и какво мисли движещата се точка за него и за движението си.

Кака не може всичко, или как се спира да бъдеш Мадона. Писмо до Елена Кодинова

Феноменът „Лудото Ленче” (и разликата между него и Кака)

Не само защото се казвам Елена, но феноменът „Лудото Ленче” ми е много любопитен. Става въпрос за жена на средна възраст, която ходи с панделки и къси плисирани полички, по сбръчканото й като хармоника лице е изписана вечно невинна физиономия, скляпа с мигли и се изчервява, почита мама и тате и най-голямото й забавление е да пие вишновка с приятелки от кръжока по бродерия или планинарския хор. Всички я бъзикат, но никога не й забраняват да прави това, което прави. Тя е асексуална и поради тази причина безопасна за лицемерното общество.

Но тя също е жена, застинала на определена възраст и отказваща да приеме, че остарява и узрява. Може да има перфектни крака, а Лудите Ленчета обикновено имат точно такива, но късите плисирани полички ú стоят по-комично от на трътлеста тийнейджърка. Точно заради скъсаната връзка с реалността. На трътлестата тийнейджърка й отива да няма вкус и добра модна преценка. Даже й е задължително, иначе как ние ще се възползваме от опита си и ще я превъзхождаме в модно отношение. Но трътлеста тийнейджърка с минижуп е най-смелото нещо на света –

разголена невинна сексуалност и подканяне –

хайде, мъже, да ви видя сега, всеки може с манекенки. От Лудото Ленче напротив – лъха страх от възрастта и сексуалността. Не че на 40-50 години не можем да си играем на „Чичо Доктор”, но някак си изпускаме най-големия фън. Вече сме оборудвани с всички знания и умения, а скъсяваме играта. Защото сме си заврели главата в поза „щраус” и се страхуваме.

Broj_03_54-page-001Кака по трико и с пънкарски дрешки не е Лудото Ленче по- ради една-единствена причина – тя не се крие от възрастта и сексуалността си, тя я предизвиква съвсем осъзнато. Също като трътлестата тийнейджърка. Няма никаква вероятност Кака да се сприятели с Лудото Ленче, те не са от една планета, нямат еднакви мотиви да се цепят от възрастовата си група. Кака най-вероятно ще напие Лудото Ленче с вишновка и ще я помъкне по клубове, пълни с млади напращели 20-30-годишни пичове. За да се възползва най-накрая от тези перфектни крака, да му се не види, иначе това си е живо разхищение на природни дадености. И ако не успее – ще се обади на трътлестата тийнейджърка. Там вероятността да се получи приятелство е по-голяма. Защото и при двете има движение и надежда за развитие. Лудото Ленче е паметник на застоя. С една дума – смърт.

Кой чертае координатната система?

В случая с Лудото Ленче – комплексите му, стара травма, страхът от промяна, все неща извън горкото същество. В случая с Кака – тя самата. Кой казва, че на 50 години с все бръчки не може да се правиш на стрийт легенда и да се кълчиш предизвикателно с Джъстин Тимбърлейк по трико и корсет? Дебелите матрони с целулит, техните мъже, които трябва да чукат дебели матрони с целулит и не обичат да им се напомня това, хората, които никога не са имали волята и не са полагали усилия да изглеждат перфектно като Кака на 50, затова забраняват на връстничките си с перфектни крака да са смели и безотговорни като децата им. Обществените координатни системи са за хора, които не мо- гат да си начертаят свои. Кака е автор на своята, на живота си, на бръчките си и на перфектните си крака. Затова има право да си бучне колкото пера иска където си пожелае.

Много по-лесно е да се наместиш във вече готова мрежа. Някой е задал параметрите, ти се сгушваш в тях като в утроба и цялата гмеж, движеща по същите координати, започва свойски да те подкрепя и харесва. Щото е в същите лайна. Виж, като дръзнеш да извадиш молива и линеала и да сътвориш своя вселена, отначало организираните люде правят всичко възможно да ти счупят ръчичките. Но ако нямахме такива луди и смели чертожници в световната история, и досега щяхме да ходим с кринолини,

да правим секс само в брачни окови,

да не гласуваме, да сме роби на мъжете си, да ни женят родителите, да не ползваме презервативи, да не работим. Защото аз днес спокойно мога да си живея сама и да си избирам любовниците, и да не се женя за тях, да работя и да не слушам мама и тате, да пиша такива текстове и даже определена група хора да ми се кефят, но през Средновековието щяха да ме изгорят на клада. Кака просто е една степен и една ера преди мен, но сме от същата парадигма, на чертожници-индивидуалисти. Най-вероятно за нашите деца ще е съвсем нор- мално на 50 да се държат като Кака. Ще си е жива тривиалност и конформизъм. Както за мен е нормално на 40 да съм неомъжена и да си правя каквото си поискам, а за майка и баба това би било срам и провал.

Да ми се иска и да имам право…

Аз обожавам живота във всичките му превъплъщения. Дори когато боли, се радвам, че ме боли, защото е признак, че съм жива. Харесваше ми да съм нахално млада, сега ми харесва да съм нахално на средна възраст. Но ако трябва да бъда честна, много неща вече не ми се искат. И нахалството ми се промени.

Broj_03_55-page-001Често съм чувала да казват, че най-голямата беда за жените на средна възраст е, че не могат да правят това, което правят младите. Нямат право, обществото не дава. Имам новина за обществото – пука ми какво ми позволявате, просто на мен вече не ми се иска да съм на 20. Днес, за разлика от младостта си, мога да не изтрезнявам, да не излизам от заведенията, да се нашмърквам като животно всеки ден, да спя с когото си поискам на собствен терен, без да се налага да го крия в килера, ако случайно родителите ми решат да проверят какъв е този шум посред нощ от моята стая. Мога да си закъснявам доколкото си искам, мога да пия бира в парка, мога да прибера всички бездомни кучета и котета, мога да направя у нас

комуна за хипари-безделници,

дори мога да успея да ги храня и поя, мога да си нося панталоните на главата и блузата вместо панталон, мога да си лакирам ноктите с мастило и да си слагам сини сенки вместо червило. Мога, но не ми се иска. Колкото по-остарявам, толкова повече степени на свобода придобивам. И толкова ми е по-безинтересно да ги ползвам. Беше хубаво да се напивам от сутринта като студентка, когато беше забранено и трудно се намираха пари за това. И след като вече съм го правила и съм разбрала, че се надценява, защо да продължавам? Какво ново мога да науча от живот по клубове и барове? Все същото преживяване, не се е променило от 80-те, когато ми беше забранено и трудно постижимо. Днес, на 40 години, се сещам за много по-интересни неща от безсмисленото бо- хемство, което беше върхът на свободата в младостта ми. Ако на Кака и

всички Каки по света тези неща все още са им интересни,

изпитвам лека възхита. Защото със сигурност ги привличат и новооткритите сладости на средната възраст, но те имат достатъчно RAM, за да загребат благата и на младостта, и на средната възраст. Или са достатъчно хитри да превърнат тази хамелеонщина в бизнес и да ни измъкват паричките. Така че никой да не страда за Кака, че се пресяга към атрибутите на младостта. Никой да не е посмял да я плес- не през пръстите. Тя както ходи в пънкарски дрешки по клиповете, концертите и промоциите си, така си носи и „Гучи”-то и „Версаче”-то. Както си спи с 20-годишни младоци, така си общува и с президенти, големи писатели и режисьори, духовни гурута и кабала експерти. Завиждам й на енергията. Аз засега имам сили и интерес само към средната си възраст. И само от време на време влизам в режим „Кака” и загрeбвам по цялата дължина на възрастта си.

Младост-нерадост

Хубавото на зрялата възраст е, че придобиваш достатъчно сили, за да не позволиш на житейските стихии да те въртят като прашинка. По-голямата част от твоите действия стават ясно осъзнати, ти ги насочваш и контролираш. Владееш комплексите си, не се срамуваш от бръчките и целулита си, защото си акумулирал повече и по-важни достойнства от стегнато тяло и гладко и сладко личице. А тези достойнства се придобиват само с времето. Не искам да съм отново на 20 години само за да изглеждам отново сладка. Предпочитам да съм си на 40, но да имам силата да предиз- виквам обществото, като правя неща, присъщи на 20-годишните – когато имам желание за тях, естествено. Щото обикновено нямам. Предполагам, че и с Кака е така. Тя

не е принудена да бъде сбръчкана поп легенда,

защото вече има бръчки, пък не ще да се откаже от това, което е била на млади години. Тя просто може да си го позволи и не й пука. Не я жали, Фучеджиева. Няма защо. По-скоро тя ще ни пожали, че от време на време, колкото и да сме господари на живота си, се съобразяваме със зададени от истаблишмънта координатни системи. И сме склонни да се провикнем към нея: Хайде, спри се вече, остаря! Да, тя не може всичко. Но каквото й се прииска – със сигурност го може. Кой ще ú забрани? И как мислиш, дали ú пука от забраните?

Facebook Twitter Google+

0 Коментара