Когато в началото на 2002 година почина Астрид Линдгрен, аз се плеснах по челото и установих, че „Пипи Дългото чорапче” е първата ми феминистична книга – все пак става въпрос за най-силното момиченце в света, което може да повдигне цял кон, живее само и има пълна чанта със златни парички. Пренесете го в началото на XXI век и ето ви я новата героиня на чик-лита, успялата съвременна мома, която мери професионални сили с мъжете и не й дреме за семейните ценности. Малко луда, стряскаща в екстравагантността си, но все така нахално рижава и готова да повдига всякакъв добитък.

Тогава, през 2002-а, оставих настрани книгите на Силвия Плат и Ерика Джонг и написах благодарствена ода за историята,

която ме е научила да не бъда лигавата Аника и да не се подмазвам на никакви Томита.

В нея Пипи само на финала беше леко тъжна, защото Томи и Аника я смятаха за самотна. Но бързо й забраних да флиртува с депресари като Малкия принц, събрах я с Карлсон в най-безобразната връзка на света и я инструктирах, ако самотата някога я посети, да й предложи да поиграят полка – както прави с крадците, влетели да обират Вила Вилекула.

Седем години обаче са сакрален период, твърдят, че за толкова време става пълна смяна на човешките клетки. Затова днес моята Пипи е малко по-друга, макар да продължава да бъде героинята на детството ми, нанесла най-трайни поражения върху психиката ми.

Днес искам да позволя на Пипи да порасне.

Не за да махне различните чорапи и да сложи на тяхно място фин копринен чорапогащник, да си тонира косата в нещо приемливо и да си купи избелващ крем за лице. Може и това да направи, ако иска. По-важното е да проумее защо е такава и причините за нейната странност и сила да си останат същите.

Познавам много Пипита, които са крехки, нежни и безимотни. На външен вид са съвсем като Аники, дори имат розови пижами. Но притежават удивителната невидима сила да танцуват полка със страшни житейски проблеми като разводи, болести, обезверени и смачкани мъже, проблемни деца в пубертета, финансови кризи, български преход, приятели-предатели и каквото си изберете още от безкрайната палитра на кофти късмета. Те са късо подстригани брюнетки, трудно си носят дори дамските чанти, да не говорим за кон, живеят с половината род в тесния си апартамент. Но никога няма да ги чуете да се оплакват и да мрънкат. Плачат далеч от хорските погледи, не пред Томитата и не защото ги е страх. Пипи може да ви изглежда мъжкарана, но носи в себе си най-женското качество – да не се чупи и предава, когато „силните мъже” с присъщите на пола им егоцентризъм и мания за величие загубят посоката.

Пипи възниква точно като хапче против отчаяние.

Астрид Линдгрен я създава, за да вдъхне увереност на болната си дъщеря Карин. Всъщност Пипи е физическият образ на душата на Астрид, която иначе е слабичка, плоскогърда и късо подстригана брюнетка. Астрид е минала през сериозни изпитания. Забременяла е извънбрачно през 1926 година (едва на 19) и е отказала предложението за брак на автора на този незаконен плод, защото не го е обичала. Бачкала е като луда, за да изхранва сама родения от тази връзка син, после се омъжила и родила Карин, която я вдъхновила да напише Пипи. Доживяла е до 94-годишна възраст въпреки всички превратности, през които е преминала. Представете си какво е да си на 19 през 1926 година, бременна, без да си омъжена, и да отсвириш бащата, защото не го обичаш? Пък макар и в Швеция. Да повдигнеш кон е стократно по-лесно.

След като в младостта си преминах през възхищението си към външната сила и екстравагантност на Пипи, сега на по-зряла възраст се интересувам единствено от извора на вътрешните й сили.

Вече искам да съм Астрид, а не измислената й червенокоса проекция.

С годините външният ми вид става все по-приемлив, но душата ми си остава червенокоса и луничава.

Какво от Пипи е останало у мен днес? Желанието да съм шутът в компанията и да разсмивам всички, когато сълзите им напират. И когато и моите сълзи напират, виждам червено и вървя на зигзаг от гняв. Увереността ми, че всичко ще се оправи дори когато е безнадеждно. Смелостта, с която зарязвам всяка неприемлива за мен ситуация. Начинът, по който не ми пука как изглеждам, и че спя, образно казано с крака върху възглавницата – т.е. не живея според изискванията на обществото. Желанието ми да мога да си мърдам пръстите, каквото и да става и каквито и обувки модата да ми налага да нося. Категоричността, с която поставям въпросите, които ме вълнуват. Способността да съм лицемерно добра с хората, които презирам, и да се забавлявам с това. Надявам се никога да не изгубя тази своя щръкналост, колкото и да ме затискат проблемите. И така весело и безгрижно имам най-сериозно намерение да доживея до 94 години.

Поне Пипи пораства, когато външните изрази на нейната странност спрат да й бъдат интересни. Когато влезе в контакт с вътрешната си сила и започне да улавя цвета на хорските души.

Когато проумее, че ей зад тази хладна елегантна блондинка наднича тъпа крава, а зад дебеличкия и леко улав Карлсон се крие прекрасен принц. Тази Пипи отглеждам днес в себе си.

А повдигането на коне и пълненето на чантата със златни парички, съм оставила на Томитата. Моята Пипи днес не се нарича „сила”, а „любопитство и любов към живота”.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара