Единственото нещо, което моята баба с готовност изхвърляше, бяха остатъците от храната. Или както е модерно да му се вика сега, органичните отпадъци. На всичко останало му намираше или приложение, или просто местенце за скатаване.
И аз като една разбираща внучка, която не е прекарала част от младините си в ситуация на световна война, проявявах търпение. Сега си мисля, че не беше лесна работа да й помагам с чистенето, защото баба ми, колкото и да не си даваше вид, зорко следеше какво пъхам в кофата. След реплики от типа „Тази хартия ми трябва, ще си пиша бележки на нея” или „Сигурна ли си, че тези батерии са изхабени. Според мен има още живот в тях” сметта се свиваше като спукан балон. За по-едрите вещи ми беше ясно от самото начало, че битката е загубена. В кухнята се мъдреха три хладилника „Мраз”, за които баба твърдеше, че са много полезни шкафчета. Същият се отнасяше за грамаданската, развалена нафтова печка в хола.
Когато баба почина, грижата за събираните с години домашни съкровища падна върху мен. Обаче ветото спрямо кофата за боклук не падна. Беше ми жал да изхвърля много от вещите, разказващи за битието на две отминали епохи (преди и след 44-а година) и които носят спомена от баба и дядо. Вярно, много неща раздадох: поръждясалите хирургически инструменти на дядо – на един приятел, който изследва риби; няколко торби прежда – на леля ми, която е и славна плетачка. Много неща оставих сортирани до кофата за боклук с вътрешното удовлетворение, че ще ги вземе някой, комуто ще свършат работа. Отнесох куп неща на един дом за възрастни хора. Но пак доста остана.
Така започна големият домашен експеримент,
за който много съм задължена на баба и нейната изобретателност (все пак точно тя ме е къпала със слънчева вода, която сгряваше в зелените еднолитрови бутилки от боза в двора на родната си къща). Исках да съживя оставеното ми наследство, беше ми приятно да му намеря ново място и употреба в днешното ми ежедневие.
Два метални чайника и голяма зелена тенджера се превърнаха в саксии. И понеже нямат дупка за изтичане на сипаната в повече вода, поставих на дъното няколко камъка.
Размотах найлоновата оплетка от няколко стари дамаджани и оттам изникнаха новите ми вази от ефектно стъкло. Едновремешните буркани на баба се оказаха подходящи съдове за подправки и чайове.
Старата шевна машина Pfaff е вече новото ми бюро – освен че заема малко пространство, контрастира красиво с плоския монитор. Има и доста удобни чекмедженца на вратичка, които вместо с игли и конци пълня с моливи и химикалки.
Приятелят ми пък си направи бюро от един скрин с падаща табла. Удобното е, че като затвори таблата, не остава и следа от творчески разпилените му писания.
Праисторическият ролков магнетофон е поел ролята на поставка за саксии. Една щайга и
осем сини фаянсови плочки са постоянната арт инсталация
на балкона.
Този експериментален подход се пренесе и върху останалите вещи в дома ми. Вече имам „картина” на стената от стиропорената опаковка на стъклена рамка за снимки и една брошура от изложбата на Сингер Ларен. Окачила съм два джоба от „комбат” гащеризон над леглото, в които пъхам това-онова. Стените са украсени с репродукции от стари календари, с изрязани обложки от дискове или с по-добрите попадения на Fame Cards.
Установих, че флайърите от поредицата „Котките” (www.papermovie.com) са идеални подложки за чаши – хем четеш нещо приятно, докато си пийваш, хем удължаваш живота на доста плътния картон.
От високите стъклени чаши стават страхотни свещници, ако вътре завиеш парче цветна хартия (от рекламна брошура) и по средата поставиш малка свещ, от онези, в металните поставки.
Една от масите у нас е картонен кашон, наметнат с красив шал. Измайсторихме я на шега, но още си стои в хола. Смятам да направя корнизи от бамбукови пръчки. И т. н.
Парадоксът е, че всъщност не обичам да държа много вещи в къщата си. Тъй че идеята на този разказ не е да те превърне в градски Плюшкин, нито да ти разбърка домашния фън шуй. По-скоро гледай на нещата така: вместо да изхвърляш механично, пробвай да погледнеш на „боклука” с окото на експериментатор и да проявиш задрямалата си артистичност ведно с грижата за околната среда.
0 Коментара