Ех, тази любов! Докато не попаднем в капана ѝ, често обичаме да се надсмиваме над тези, които сякаш ходят без глава на рамене си, омаяни от сладостта ѝ. Но пък хайде сега – кой не е вършил някоя и друга глупост от любов? Връщайки се назад, вероятно всеки се сеща за случка, която тогава му се е струвала съвсем нормална, но всъщност не е точно такава.
Лично аз предпочитам да не си спомням някои неща, но без да се връщаме в миналото не може да се поучим за в бъдеще.
Моята „глупост“ е, че в продължение на половин година шофирах всеки ден до съседния град, за да може да седим с приятеля ми до 4:00 ч. през нощта и да си говорим. След което се прибирах, „лягах“, и после в 6:00 часа ставах за училище. Честно, ако ме питате сега как съм издържала, не мога да ви отговоря. Разбира се, не съжалявам, че съм го правила, но определено
не е от най-разумните ми решения.
Приятелят ми пък реши да пътува в пика на епидемията от коронавирус, за да ме изненада за рождения ми ден, което бе изключително мило, но му изигра лоша шега, защото след това се наложи да е под карантина за две седмици, а и имаше огромен шанс да се зарази.
Поразпитах и някои мои познати и приятели какви нелепи неща са правили в името на великата любов. Разбира се, под „глупост“ не разбирайте задължително нещо негативно. И ето няколко наистина луди неща, които те ми споделиха:
“Обръснах си цялата коса. В гимназията много харесвах едно момиче и тя ми подхвърли, че ще изглеждам много добре с напълно бръсната глава. Същия ден се прибрах и го направих. Заприличах на Мистър Пропър. Следващия ден като отидох на училище, тя дори не ми обърна внимание. Аз обаче си задържах прическата до 12-ти клас. Викаха ми Ганди.“
„Продадох всичко, което притежавах,
напуснах работа и се преместих на 4000 км от вкъщи. Всичко това заради жена, която срещнах онлайн през Yahoo група за стопани на котки. Осем години по-късно, ние все още сме заедно.“
„Когато бях тийнейджърка, се обличах цялата в черно и се криех зад коли, за да преследвам момчето, което харесвам.“
„Нарочно се провалих на няколко теста, за да може да помоля професора, когото харесвах за частни уроци с надеждата, че ще ме хареса.“
„Много си падах по едно момче, но по това време живеех в чужбина. Исках да направя голям жест, за да му покажа колко го харесвам. Затова импулсивно си купих билет за следващия ден и на по-следващия се прибрах.
Куп пари за лоша среща.
Не бих повторила.“
„Отказах много доходоносна работа заради един пич, а той накрая взе, че ми изневери.“
„Една вечер отидох на дискотека. Там имаше много хубаво момиче, в което, колкото и клиширано да звучи, се влюбих от пръв поглед. Впоследствие разбрах от разкази на приятели, че съм отишъл пиян залян да я попитам как се казва, но до там. Другата вечер пак сме били на дискотека, тя пак е била там, а аз пак – познахте – бях много пиян. Пак много съм си я харесал, защото отново съм отишъл да я питам как се казва. Нали казват – трети път за щастие. На следваща вечер – същата история. Но, от тази вечер вече си спомням, казах ѝ, че е много красива и я поканих на среща. Тя по чудо се съгласи, след толкова запознанства и аз не знам как. Женени сме от 22 години.“
„Татуирах си името ѝ. Беше грешка.“
“Много си харесвах едно момче. Разбрах, че работи в един магазин наблизо от мястото, което живеех. Всеки ден ходих да си купувам кафе от там на път за работа. Обаче аз не пия кафе, а тяхното беше доста силно. Прекарах сигурно няколко месеца в бодърстване през нощта, но пък си заслужаваше защото все още сме заедно.”
“Станах веган. Аз обожавам месо. Цял живот без луканка на масата не съм сядал, но ето че, срещнах едно момиче много запалено по веганството.
За да я спечеля реших, че повече няма да ям месо.“
„Падах си страшно много по един колега, обаче той си имаше приятелка. Затова започнах да мъдрувам как да ги разделя. Да, знам, не е коректно, но все пак нали говорим за глупости. Накрая ми дойде идеята. Тръгвайки си от офиса, му сложих един чифт прашки в джоба на якето. Приятелката му ги откри на следващия ден и скъсаха.“
Не всички истории завършват с приказен край,
но любовта все пак успява да ни поучи. Важно е да не се отчайваме, отказваме или предаваме. Тя си знае работата, понякога трябва да минем през редица глупости, за да срещнем правилния човек. Любовта ни учи на търпение, компромис и работа. Всеки ден ние избираме как да обичаме, кого да обичаме, дали да вложим усилия или да се откажем. Но колкото и да е трудно понякога, не можем без любов, тя ни кара да се чувстваме живи, без значение дали е от болка или от щастие.
0 Коментара