Всеки път преди избори се чувствам като жена, която търси брак по сметка с предбрачно споразумение, а получава само предложения за страстни афери. И те не идват от подобия на Джордж Клуни, а от мазни, темпераментни и не много умни балкански свалячи. Тези мъже искрено си вярват, че с малко красиви думи и откраднато от градинката пред блока ми цвете могат да се докопат до скромната ми зестра и не толкова скромния ми задник. И след като изпият, изшмъркат или проиграят на хазарт цялата ми собственост в дълъг четиригодишен годеж, възползват се неправилно от задника ми, смятат да ми бият шута и да ме оставят сама да се оправям. Всеки път те постъпваха точно така с тези, които се връзваха на ухажванията им и влизаха в политически разврат с тях. Нито един кандидат от последните 23 години не пожела да направи почтен електорат от българския народ (по аналогия с предложението: искам да те направя почтена жена, като се оженя за теб и се грижа за благоденствието ти).

Дълго време поради тези причини не исках да гласувам. Не ми се влизаше в подобни

скверни отношения с никакви политически донжуани

Как пък един не дойде с програма, която да ми хареса, не поиска да се подпишем и двамата под нея и след това да си поеме отговорността, ако не я изпълни? Всички искаха да ги избера не заради намеренията да свършат конкретни неща, а защото са най-хубавите и властта им се полага по право. Настояваха да им дам вечна и безусловна любов и ме уверяваха, че са единствените, които знаят как да ме оправят. А пък аз не търсех оправяне, търсех почтени договорни отношения. Затова общественият промискуитет – протести на парче и политическа активност при нужда – ми се виждаха по-удачни, по-малко обидни за интелекта ми и по-безопасни за здравето ми.

После се появи един особено нагъл и лъжлив сваляч и реших, че ако не друго, трябва поне да му секна мераците и да му предизвикам малко властова импотентност. Правех каквото ми беше по силите – демонстративно избирах съперниците му, които ми се струваха по-малко неприятни и после с удоволствие му навирах пренебрежението си в лицето.

Българският електорат ми прилича на глуповата свръхемоционална жена, която все търси кой да я оправи. Има такива жени (за жалост ми се струват прекалено много у нас) – все издирват някой, на когото да си посветят живота. И все се разочароват, защото с такова желание са обречени на провал. Влюбват се в мачовци и колкото повече те ги третират като парцали и ги взимат за даденост, те толкова повече се привързват. Стават жертви на любовно-сексуален Стокхолмски синдром.

Накрая всичко свършва в емоционални руини. Но докато има жени, които търсят само кой да ги оправи, ще има и такива, които се възползват.

И електоратът ни така. Вярва в чудеса, не чете договори, не тълкува политически програми, търси в кого да се влюби, та да го оправи веднъж завинаги. Въздига на власт поредния популист, който му е замаял главата, назначава го за абсолютен и едноличен отговорник за живота му и зачаква с премрежен поглед да получи от него наготово щастие и смисъл. Сякаш щастието и смисълът могат да дойдат отвън, а не са негова лична отговорност. След това, естествено, се чувства излъган, плаче, гневи се. Точно както често лъганите жени след края на поредната нелепа връзка повтарят „Всички мъже са гадняри!”, така и често лъганият електорат на четири години запява дежурната си тъжна песен „Всички политици са маскари!” Ама нали ти си ги хареса преди четири години? Нали им посвещаваше стихове и композираше песни и сюити за тях? Нали им даде пинкода за кредитната си карта и достъп до спестяванията си, легна с тях в едно легло и им повярва повече, отколкото на себе си? Как тогава бяха идеални, а сега са маскари? Не може 23 години да те мамят по един и същ начин и ти все да търсиш вината извън себе си. Когато една жена стане магнит за гадняри, обикновено се смята, че бъгът е в нея, не в гаднярите. Те са константа и се простират според размерите на дамската глупост. В политически план – маскарите се простират в рамките на електоралния наивитет.

Твърдо вярвам, че политиката е като брака – най-успешните връзки не са по любов,а по сметка. Обаче ако в брак мога да встъпя сама, в политически договор за управление влизам заедно с още много хора. И ако ние, цялото харемче, помежду си не можем да се разберем кое ни е най-изгодно като страна по този договор, всеки път ще сме прелъстени и изоставени. Дори и тези, които от самото начало сме били скептични.

Ако в брак влезеш, без да поискаш уважение от партньора си, той няма да ти го поднесе на тепсия. Ако дадеш власт на някой, без категорично и равноправно да настояваш за неговия респект и отговорността му към собствените ти нужди, ако не се бориш всекидневно той да си изпълнява задълженията, не се чуди, че този някой ще те мами и ще те върти на пръста си.

Обаче каквито са ни любовните особености, такива са ни и изборите. У нас все още се смята за скандално да се омъжиш по сметка и при ясни финансови параметри. Любовта и бракът нямат почти нищо общо. На емоциите и възторзите не им е мястото в политиката, ама ние все ги завираме там. И ако някой си мисли, че успешните семейства, изкарали заедно цял живот, по 24 часа правят страстен секс, гледат се в очите и пият вино на свещи, много бърка. Питайте ги, те ще ви кажат, че тайната на успеха им се крие във взаимното уважение и разумните компромиси, в солидарното теглене на един хомот. То и думата “съпрузи” оттам произлиза – това са „съвпрегнати” хора. И с добрите и дълготрайни управления е така. Там

няма поданици и господари, има партньорство,

планове, бюджети, сметки, преговори, постоянен граждански натиск. Избиратели и избраници се зачитат взаимно, чувстват се равни страни по договора. Гражданите познават силата си и нещата, които зависят от тях, а не предават на сляпо кормилото на живота си.

Исторически погледнато, не е минало много време, откак българският електорат излезе от един потиснически брак с партия-господар. Беше послушна съпруга на тиранин, който заличи у него всякакво желание за самостоятелност и усещане за равенство и стойност. Електоратът бе свикнал да е редовно нахранен, да има приличен дом, но в него бе заглушена всяка инициатива, не му позволяваха да погледне друг съпруг, да поиска друг живот, да се научи да се справя сам. И всичко това под смъртна заплаха, буквално. Той бе непрекъснато следен, подслушван, манипулиран, дори мислите му не бяха тайна за съпруга-господар – можеше да пострада дори и заради неизречени на глас желания.

Ако по някаква причина подобна жена остане без съпруга си патриарх, тя или ще умре от глад и студ, или ще започне да си търси нов тиранин, който да я приюти при същите условия. Много време ще й трябва, за да се еманципира и сама да се тръгн да се грижи за себе си. Все пак се надявам да доживея времето, когато и българският електорат ще стигне до това ниво. И тогава ще започне да си избира свестни политици, които няма да се възползват от него.

Та ако някой иска вота ми на наближаващите избори, да знае, че имам железен принцип – любовта си е любов, но аз се омъжвам и гласувам само по сметка, чета програми и подписвам договори. За едното голо „обичам те” не се обвързвам ни с партии, ни с мъже.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара