Винаги съм се интересувала от мода. Нямам предвид фанатичното изкупуване на всичко, що е модно. Просто обичам да съм в час с тенденциите в света на красивото. Но доскоро нямах идея, че съществува биопамук и че от коноп могат да се правят дрехи. Памукът за мен беше олицетворение на най-натуралната тъкан, а конопа свързвах най-вече с опияняващите му свойства.
Всичко се промени с поканата за Ethical Fashion Show. Не че това ми говореше нещо, но от месец бях в Париж, а още не бях изпълнила мечтата си – да ида на модно ревю. Със сестра ми отидохме със смесени чувства на събитието (щом дрехите ще са от биоматерии, мислех си, то ще са груби, безцветни, а дизайнерите – някакви хипита биоморалисти).
Оказах се невежа.
Цялото събитие бе в огромна старинна къща, кипнала от светска суета – журналисти, фотографи, гримьори, модели, дизайнери, VIP гости. Мрачните въображаеми картини се заличиха от бляскава и приятна атмосфера, а хипитата се преобразиха в готини и усмихнати хора.
Противно на представите ми, моделите от биопамук бяха меки и възцветни; при допира с конопените дрехи в съзнанието ми не се появиха розови слонове, а приятно хладно усещане; биовълната беше нежна и докато я носиш, си спокоен, че когато са я сваляли от гърба на животното, са се отнасяли хуманно с него. Видях как умалели веднъж дрехи се обръщат в шик тоалети; велосипедни гуми и рекламни винили – в идеален материал за чанти; сушени семена, плодчета и треви – в изискани бижута…
Преди дефилето прожектираха филм, който промени завинаги отношението ми към дрехите, тъканите и модата въобще. Кадрите бяха от текстилни фабрики в Азия и Африка, за условията на труд на работниците там. Ръце, загубили отдавна усещане за допир; хора, обработващи животински кожи с тежки химикали без предпазни средства;
синьолилави крака и ръце на индийци, които по цял ден киснат в боите за дрехи;
стотици мъже и жени, чинно тракащи на шевни машини часове наред, без право да станат – дори до тоалетна; ежедневие от 18-часов работен ден и мизерна надница. Осъзнах защо е толкова важно да купуваме стоки, носещи логото на fair trade (справедлива търговия, която гарантира, че производителят е получил това, което му се полага и работи в човешки условия ) и да предпочитаме биоматериите. С избора дали да купим дадена стока или не всеки от нас влияе върху съдбата на други хора. „Няма красота дори и в най-изящната дреха, ако тя създава глад или нещастие“ – след лентата, която видях, нямаше как да не почувствам истината в тези думи на Махатма Ганди, изписани на екраните по време на ревюто.
0 Коментара