Слава Богу, хората винаги са се раждали различнии това е най-хубавата част от сътворението. И не може, а и не бива да се правят обобщения за цяло поколение, изключая може би за отпечатъка, който значимите събития в обществото оставятвърху представителите му.
В наше време и по нашите географски ширини отличителният белег между 15-25-годишните и 40-50-годишните е липсата на спомен при първите за каквато и да било липсана свобода, уравновиловка, деформирани представи за успех и кариера и наложени ценности, характеризиращи времето от преди „нежната революция”.
Е, за сметка на това младите няма как повсеместно да избягат от последствията на новите феномени от типа на „мутрите”, „чалгата” и „далаверата” и съпътсващите ги ценности и лайфстайл. Не те са ми интересни обаче, макар и вероятно да са голямо мнозинство.
Струва ми се, че днешните млади, които могат един ден да инспирират качествена промяна, са „новите хипита”, както обичам да ги наричам (без да съм сигурна, че е антропологически 100% вярно), привлечени от двете големи теченияна новото време – антиконсуматорската зелена идея и търсенето на духовни отговори на
вечния въпрос кои сме ние и защо сме тук.
Имат съвсем различно усещане за природата и живите същества в нея. Трудно ще ги видите в петзвезден хотел – те са с раница и палатка в планината или край пуст скалист морски бряг. Ще ги срещнете по-скоро на курс по йога, вместо в задимена дискотека.
Точно тези млади не обичат да ги вкарват в рамки и да им налагат модел на живот. Противят се на масовите възприятияза „успех”, „кариера”, „материално благополучие”. Те вероятно са като всички подобни млади хора по цял свят, които реагират на усещането за недостиг на свобода… И я търсят, и са готови да се борят за нея и да я отстояват. За тях парите имат значение, не, не са битници, готови да преживяват със сандвич и бира на ден. Но
има значение как правиш пари – и в личен,
и в общочовешки смисъл. Университетската диплома на всяка цена също не е ценност. Има значение и какво ядеш (процентът вегетарианци еогромен), как и къде е произведена храната ти (трябва да е местна и по възможност био), дали нещата, к оито купуваш, са продукт на „fair trade”.
Те са сред истинските еколози в България, категорично отказващи да се идентифицират с измислените зелени политически партии и проекти. Те се самоорганизират, гъвкави са, активно обикалят страната и атрактивно успяват да привлекат общественото внимание към безумията в Иракли, Рила, Странджа и всички места, пред чието екологично унищожение разни управници и чиновници си затварят очите поради далечни на морала интереси.
Не знам дали ако бях майка на 22-годишната Ема, тръгнала с
група приятели и старо пежо към Индия,
щях да й завиждам, или да изпадна в тиха лудостот притеснение. През Анадола, Иран и Пакистан – в Хималаите, в търсене на… смисъла. Конфискацията на пежото и рискът от арест на пакистано-индийската граница хич не смути и спря групата, а връщането… е, то си е било цял екшън след загуба и почти чудодейно откриване на личните й документи.
Следващото й търсене бе в Андите и джунглите, в доброволчески лагер в помощ наместните индианци. От което се върна убедена, че България е най-красивата страна на света, а с приятеля ú си купиха няколко декара, заобиколена с дървета и поточе земеделска земя в едно село в полите на Рила. С намерение да се преборят с чиновничеството и да си построят еко-къща. Новите проучвания са в посока как да избегнат бетона – дали с една хитроумна технология, измислена от ирански архитект за бърз и екологичен строеж на бежански лагери от пълнени с пясък и пръст чували, или пък древната метода с камъки кирпич.
Ема не е някоя разглезена богаташка дъщеря,
както би си помислил някой, или пък девойка, която не може да си вземе кандидатстудентските изпити. Куп изпити взе – и в България, а после във Франция, където една година бе отличничка в престижна специалност по визуални изкуства, докато не реши, че това не е нейният път.
Парите си изкарва сама – със сезонна, тежка селскостопанска работа из Европа – също избрана с мисъл да изучи пермакултурата. И да започне дая прилага в полите на Рила. Всички от тайфата на Ема имат подобни търсения.
Ще ми е интересно да наблюдавам какви ще станат „новите хипита”на 35-40 години. И силно сенадявам някои от тях да не сепроменят много.
0 Коментара