Пак ставаш рано за работа. Бавно кафе, бърз душ и досадно обличане на дрехи, които не си си избрал сам. Докато излизаш и заключваш, те прорязва мисъл дали да не се върнеш, за да си измиеш пениса по-добре… Причината е проста. Докато слизаш по стълбите, комшийката от 3-ия етаж (онази, дето стои неприлично близо до теб, когато асансьорът работи) може да ти се изпречи по нощница, да те покани и да ти врътне една свирка – ей така, за да ти е толкоз спокойно в автобуса, че дори бабичките урбан туристи да не те дразнят.

Трудно е да се каже с точност дали един мъж влиза под душа заради хигиената, или мотивите са по-други, например „добросъседски”… Едно е сигурно: няма нищо по-хубаво от една сутрешна свирка, на обяд, вечерта, в банята, в бара, в колата на шефа, в космоса – навсякъде!

За нас това е не само най-лесният, неангажиращ и удовлетворяващ секс, но и начин, по който без усилия разбираме колко много жените ни харесват, колко готини и желани сме. Как да нарека пола си „силен” при тази

постоянна нужда да ни се повдига (и) самочувствието?

Наистина свирката често е награда за всички онези усилия, за които, както е известно, мислим на всеки 3 минути. Но доста жени я възприемат като нещо унизително, срамно, излишно. Това е неразбиране, което ще пробвам да изгладя.

В древен Рим оралната любов е пряко свързвана с контрола и подчинението – жените, робите и по-нисшестоящите са тия, които натъртват коленете си. Как възприема жената днес подобен сексуален акт? Отговорът има пряка връзка с това как възприема себе си. Най-свободни, изобретателни и отворени към фелациото (и към секса като цяло) са жените, които не разчитат на „закрила” и остроумие от „силния” пол. Самочувствието им и умението да избират подходящи партньори ги отърсва от чувството на подчиненост в секса – свирката прави такава жена

господарка на собствените й сексуални фантазии.

С нея сексът не само е пълноценен, но и мъжът си тръгва с надеждата, че силните жени ще стават все повече.

Този мъж знае, че жените, които все още се възприемат като слабия пол и губят енергия в търсене на съпруг от най-ранна възраст, остават плахи и скучни в леглото. Те гледат на свирката като на задължение, бреме, въобще – част от домакинството. Измиваш чиниите и печката, правиш кафе и свирка на мъжа си, клюкариш с приятелки пред блока и те те убеждават да станеш вегетарианка, да кажем. Не че това е лошо, но лозунги от типа „Не яжте месо!” тъкмо в този текст изглеждат крайно нетолерантни.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара