.jpg)
Имам добър приятел гей, много търсен от мъже, чиито жени не правят свирки. Да, скъпи дами, това се случи и в България. Напоследък лишените от фелацио мъже, които държат на жените си и избягват емоционални рискове с друга заради едната свирка, все по-често се изкушават да кликнат с мишката върху някой гей сайт, за да компенсират така сексуалния дефицит.
Работата е там, че и жените все по-често казват: „Не съм спала с него. Е, правила съм му свирка, ама то не се брои.“ Откога не се брои?
За да съм изрядна с домашното си, проверих и ето какво открих:през последните 20 години сексуалното поведение се е променило повече, отколкото се е променяло през предишните 300.
За първи път преди 30 г. елитно западно дамско списание си е позволило да пусне плаха анкета дали жените възприемат фелациото като нещо нормално в интимния живот със съпруга си (а не с пича, с когото се е запознала тази вечер). Тогава само 30% от жените – от омъжените жени! – са допускали подобна възможност. В средата на 90-те приблизително 90% от жените (под 55 години) възприемали свирките като неразривна част от всяка емоционална връзка, а към днешна дата направо за нищо ги нямат. Дори не ги смятат за интимен акт. Нещо повече, случва се да ги използват като трик за избягване на същинския секс.
Добрата новина е, че вездесъщото фелацио е излязло от графата „нещо мръсно“.
Знам, че някои жени се въздържат от заиграване с пениса не заради гнусливост, а понеже имат
рефлекс за повръщане
И аз го имам. Даже се бях примирила, че колкото и да се старая, свирките ми винаги ще бъдат като лоша поезия. И така, докато не се наложи зъболекарска интервенция на задните ми зъби. Дори зъболекарски пръст на тази дълбочина предизвиква същия рефлекс (затова никога не ям, преди да ходя на зъболекар). В по-интимни случаи от попадане при зъболекар се е случвало да не вечерям само и само да не се получи издънка.
Сестрата на зъболекаря ми каза да дишам през носа, за да не ми се повдига, не съм ли знаела? Е, не съм. Опитах, за да ми напъхат в устата една оранжева текстура за отливка, и не беше лесно. Успях на третия път. Представих си, че се гмуркам, задържам въздуха и го изкарвам през ноздрите, а после дишах като компресор през носа, за да не се разсея и по навик да вдишам през устата. Сума време след това не бях в състояние да правя френска любов, без да си представя първо оранжевата текстура за зъбни отливки. Но с времето свикнах, както се свиква да местиш скоростния лост в колата, без да се напрягаш – съединител, сменям механизма на дишане и готово. Отстраняването на тази техническа пречка ми отвори очите за
истинската тайна
на доброто фелацио. Наистина не е от огромно значение дали само обхождаш ствола или го докарваш дотам, че да погъделичка сливиците. Няма лошо, ако правиш и двете. Но е най-добре да се заиграеш с всичко, което си намериш. Така да се заиграеш, че да се захласнеш. Тогава ще ти хрумнат още куп неща, които искаш да му направиш – все приятни. И за двама ви.
0 Коментара