Животът е поредица от стаи. От това с кого сме в тях зависи съдбата ни. (Из филма „Доктор Хаус”)
Стая 101
Той всеки момент ще се върне от командировка. Нямало го е цели 3 дни и тя решава да го изненада, както правят във филмите. Взема си душ, облича бяла тениска с нищо под нея, застила меко черно одеяло върху белия мокет и ляга по диагонал – боса, ухаеща изкусително, с разпуснати червени коси. Прави се на заспала. И мислено си представя колко красиво, холивудско и разтърсващо ще бъде всичко след няколко минути само.
Той е точен, както винаги. Отключва, съблича се в антрето. Отваря вратата, погледът му пада върху черно-бялата композиция на пода, озадачава се за миг, после вижда купчината писма на масата, прекрачва любимата и методично разпечатва пликовете. Сметки, сметки и пак сметки. Скука. Отваря хладилника – същата скука. Малка безалкохолна бира ще му се отрази добре. Включва компютъра, само някакъв си час не е поглеждал в електронната си поща, но при тази динамика все нещо ново ще е дошло. Прав e – писмо от жена му: „Обичам те. Чакам те. Усещам те в мен.” Хвърля пак поглед на бяло-черно-огнената палитра на пода и бирата засяда в кривото му гърло. Тя е отворила очи и го гледа с омраза.
Женени са само от месец.
Тя е типична българска красавица – разглезена, свикнала да й угаждат, да я ухажват, да я свалят, да я отрупват с подаръци. Той е типичен американец – русоляв, отдаден на работата си, неособено романтичен, свикнал да дели с дамата сметката в ресторанта. Запознали са се в Мадрид, където са учили заедно по магистърска програма за бизнес администрация. Там всичко вървяло по вода – потънал в европейската среда, той се държал като европеец – ухажвал, купувал подаръци, плащал цялата сметка. Оженили се набързо и се установили в Остин, Тексас. И той станал какъвто си бил: отделил в хладилника рафт за своите продукти, рафт за нейните, всеки се хранел с каквото си е купил. Парите за наема, отоплението и водата делели в съотношение 3:1 в нейна полза, тъй като неговата заплата била 3 пъти по-голяма от нейната. В баровете всеки плащал каквото е изпил.
Разведоха се след година: след като той й разби носа, защото го била накарала да паркира на място, което не било за паркиране и трябвало да плати 30 долара глоба.
Стая 202
Той не работи. Отпреди кризата още. Става в 5 сутринта, включва компютъра. Обожава да чати с приятели от Европа. Мрази спорта. Тя става в 6, прави гимнастика, взема душ и в 8 е в банката. Работа скучна, но сигурна. За чужденка кариерата й е стремителна, вече е шеф на отдел.
Двамата отдавна почти не разговарят. След работа тя тренира бойни изкуства, през ваканциите ходи на ски с приятелки, без него. Млада е, но той не иска деца. Казал й го е още преди да се оженят, но тя не е очаквала такава непреклонност. Разсъждавала е по български: след сватбата ще го накарам да иска каквото искам аз.
Открила го е в интернет. Петнайсетина години по-възрастен от нея, инвестиционен консултант на свободна практика, домашар. Тя е работила като банков чиновник в една от големите софийски финансови институции, очаквала я добра кариера, но самотата започнала да й тежи и решила да играе ва банк. Отишла при него в Лос Анджелис с туристическа виза. Сватбата им била стилна, изпратила снимки на приятелите от България. През първата зима майка й я посетила, през втората – също, но на третата американският съпруг й казал, че предпочита майка й да отседне в хотел. Майка й вече не им гостува, стигнали са до консенсус и за това, че никога няма да имат деца. Така след сватбата той я накарал тя да иска, каквото иска той.
Стая 303
Какъв искаш да стане нашият син – пита го тя леко разсеяно, защото предугажда отговора: лекар, космонавт, адвокат. Свещеник, казва той. Тя не вярва на ушите си. Не се шегувай, моля те, кажи сериозно, искам да знам. „Не се шегувам. Искам да стане свещеник.” Но как? Защо? В XXI век? „Да, мечтая да стане свещеник. И ако ти не искаш, трябва да се разведем, защото за мен религията се много важно нещо.”
Тя е съкрушена. Те са току-що женени, на сватбен уикенд. Тя е бременна. А вече говорят за развод.
Запознали са се в София – там тя е имала обещаваща кариера, а той е бил временно, за да види как действат пазарните механизми в една бивша социалистическа страна. Понеже механизмите не действали, човекът се върнал в родината си. Но вече се обичали и тя го последвала. И още с кацането в неговата страна видяла един сякаш подменен човек. В София за две години той никога не поискал да влязат в църква. А в Денвър единственото развлечение, което й предлага, са неделните служби в кварталната църква. Тя му става все по-скучна, защото няма работа, няма среда, тя е просто домакиня с малко бебе на ръце. Тя му е в тежест, но ще я търпи, защото вече е приела, че синът им може и да стане свещеник някой ден.
Стая 404
Те са европейската мечта на американеца. Той е французин, архитект, завършил Сорбоната. Тя е рускиня, зъболекар, завършила в Париж. Далас е тексаската им спирка. Озовали са се тук заради неговата работа, фирмата му го преместила временно отвъд океана. Всяко място е прекрасно, ако е само временен пристан. Тогава и минусите стават плюсове, защото знаеш – това е кратък антракт в житейската пиеса.
Те не харесват Далас, но им харесва да са заедно. Говорят на френски, понякога на английски. Смеят се, държат се за ръце. Току-що им се е родила дъщеря – чаровен френско-руски микс, който осмисля дните им.
Те няма да се разведат. Не и в Америка – тя ще ги сплоти. Може да се разделят някой ден в Париж – защото там той ще се отпусне и ще се подразни може би от опита й да се прави на Екатерина Велика и да се налага във всичко. Или пък тя ще се влюби в някой друг и типично по славянски ще последва зова на сърцето.
0 Коментара