Помните ли книгите-игри?  През 90-те години на миналия век бяха особено популярни и най-вече сред децата – четеш, четеш и хоп – авторът ти предлага да си избереш – я оръжие, я нещо да направиш, и в зависимост от избора ти – скачаш на съответната страница и приключението се лашва я в тази или в онази посока. И финалите бяха различни, пак в зависимост от твоите избори. Беше забавно. Така ще постъпим и ние, а вие ще си изберете финала, който ви допада.

Единият от двата е истинска история.

Героинята от нашия разказ не се считаше за голям играч, защото през повечето време все нещо ѝ се прецакваше, което логично довеждаше до момента, в който да се попита: Какво би било, ако пък…? А като започнеше така да се пита, все стигаше до извода, че точно заради оня неин избор тогава, после ѝ се разказва играта, ако можем да си позволим подобен каламбур. Ще каже човек, че когато си на 16 години, няма как да се чувстваш тотално прецакан. Ооо, има как –  разбира се, питайте Ангелина (а да, името ѝ е Ангелина – баба ѝ, попската внучка, така поискала да се казва новороденото, не на нея, а на ангела небесен, с тайната надежда той да вземе малкото под крилото си и да го закриля).

После Ангелина замина с родителите си надалече, много надалече, почти цяло денонощие летя със самолета с две прекачвания. Баща ѝ щеше да строи язовири, майка ѝ – нещо покрай него, а Ангелина пратиха в столицата на далечната държава, където имаше училище и пансион.

Когато пристигна там, където трябваше да пристигне, Ангелина стана щастлива. На 16, далеч от родители и сред връстници, лежерно учене и среднощни купони из спалните – не, определено това беше правилният избор, за който Ангелина не носеше отговорност, а само береше сладките му плодове, но какво пък – все веднъж и на нея да ѝ се случи нещо хубаво,  „Благодаря ти, тате!”.

На всичкото отгоре се влюби – за пръв път и с всички сили.

Отсреща ѝ отвърнаха и Ангелина полетя, и така месец след месец, даже по едно време „го направиха” – за нея беше за първи път, май и за него. За кратко се разделиха покрай новогодишната ваканция, после пак залепнаха, абе любов ви казвам, голяма любов.

После Ангелина получи писмо от баба си. Имаше такива времена – хората пишеха на бели листи, слагаха листите в пликове, отгоре лепяха марки и писмата пътуваха със седмици в едната посока, а отговорите им – още толкова в обратната.

(И сега идва време да поиграем – ще има два финала, защото Ангелина трябваше да избира, вие също изберете както ви се харесва.)

Първи финал

Всъщност писмото, което получи Ангелина не беше до нея, а до лелята ѝ, сестрата на баща ѝ, която също била заминала надалече – тя пък да лекува. Бабата останала сама и самотна, не били леки тогава времената, пък и болежките взели да се обаждат и една вечер седнала и написала тъжно писмо до дъщеря си, много ѝ се оплаквала. После написала писмо и до внучката Ангелина – мило писмо, без оплакване, само мъничко, колкото да не звучи през цялото време назидателно и бодряшки. Но в бързината разменила пликовете и така писмото до лелята получи Ангелина, а пък лелята – другото.

Ангелина много се разстрои и рече: Връщам се при баба!

Ама на средата на учебната година, ама Голямата любов е тук – никой не ѝ пречупи ината. Защото Ангелина беше и благодарен човек – докато била малка, родителите ѝ пак обикаляли тук и там да строят язовири, а нея оставяли при бабата. Дойде време аз да се погрижа за баба, отсече Ангелина и родителите капитулираха, пък и какво толкова – двете ще се гледат, ще са си дружинка, ще се върне в старото училище, не я изпращаме в джунглата я. Голямата любов много се натъжи, че Ангелина така го зарязва заради баба си, двамата се заклеха във вечна вярност, обещаха да си пишат всеки ден и разправията приключи. После майка ѝ купи билет и я качи на самолета. Летя Ангелина със самолета, много време летя – почти цяло денонощие с две прекачвания и накрая, малко преди да кацне там, където живееше бабата, самолетът падна и изгоря, заедно с Ангелина.

Втори финал

Писмото, което Ангелина получи от баба си беше малко бодряшко и леко назидателно, е – и малко тъжно, защото се усещаше, че бабата се чувства самотна, но като цяло нямаше повод за тревога, затова и Ангелина не се разтревожи особено. Даже се позасмя, когато прочете послеписа – как баба ѝ за малко щяла да ѝ пусне едно друго писмо, дето била написала преди това и било предназначено за леля ѝ (която също работи надалече – лекува деца), ама в последния момент се усетила и така предотвратила размяната, даже дописала писмата си, признавайки аха-гафа си, изобщо бабата умеела да пише и да разказва, и да увлича с разказите си, затова Ангелина много обичаше писмата ѝ и ги чакаше с нетърпение. Когато прочете послеписа, на Ангелина ѝ стана любопитно – какво ли пише в писмото до лелята, ама любопитството ѝ трая около миг и половина, после съвсем забрави и за писмото от баба си, и за леля си. Защото пред нея стоеше Голямата любов и я гледаше с още по-голяма любов.

Минаха две години, Ангелина завърши училището, после записа университет, омъжи се за Голямата любов и заживяха дълго и щастливо, види се ангелът небесен беше припознал съименичката си, и най-после я беше взел под крилото си.

Първото си дете Ангелина кръсти на баба си.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара