Трилогията на Е Л Джеймс (“50 нюанса сиво”, “50 нюанса по-тъмно” и “50 нюанса свобода”) е феномен, респектиращ с размерите си, и в същото време заслужаващ си всяка подигравка. На тези книги нищо не им е наред – нито писането, нито изсмуканите от пръстите сюжети, нито реалистичността и плътността на героите.

Дори садо-мазото им не е наред

и всеки негов почитател ще ви го каже. И в същото време те добиха такава планетарна популярност, че някак си нямаш право да изсумтиш презрително и да подминеш. Ако наистина се смяташ над нивото на въпросната сензация, се налага да се замислиш. Какво се случва с жените на XXI век, тези независими, силни, горди дъщери на модерността, че една невзрачна лелка от Лондон – 51-годишната към момента Ерика Митчъл, ненаписала нищо по-значимо от гимназиално есе преди това (а вероятно и непрочела кой знае какво) – успя да ги развълнува така с едно евтино, зле написано домакинско порно?

Ироничен ми се струва фактът, че въпросната… добре, хайде, писателка, поради липса на по-добра дума, носи същото рождено име като иконата на женското освобождение Ерика Джонг. Онази същата, която ни даде основополагащия труд на женската дързост “Страх от летене” и още много други романи, с които ни каза, че жените могат да се радват на секса като мъжете, че няма нищо страшно в това да останеш понякога сама, че най-важното е да запазиш себе си като личност и е че е напълно възможно да го правиш с достойнство и без катастрофални последици в този все още мъжки свят. И го стори остроумно, забавно, самоиронично и най-важното – талантливо.

И само няколко десетилетия по-късно нейната съименичка покори женското човечество с писания, които претендират да казват същото, но комуникират точно обратното. И дъщерите на същите тези жени, които поглъщаха със страст “Страх от летене”, днес четат в унес “Нюансите”.

elenaДа не би страхът от летене да е новата мода? Но защо?

Психолозите твърдят, че най-честата женска сексуална фантазия е подчинението, дори понякога софт изнасилването. И докато някои мизогинисти биха намерили в това доказателство, че жената е биологически и психически устроена да бъде под мъжа, аз смятам, че то е резултат от съзнателно хилядолетно набивана в главите ни женска правилност, която се е настанила и в сексуалните ни фантазии. Защото понякога желанието за одобрение и включване е по-силно дори от сексуалния нагон. А цялото тесногръдо общество – не светлите умове на съвремието – се е заело да ни обяснява, че за да удовлетворим физиологическите си нужди се налага да сведем глава, да станем “женствени” по най-робския начин, да угодим на социалните копнежи на мъжа, да сбъднем изискванията на обществото към него. И чак тогава той ще ни се отблагодари, като ни понесе на ръце през живота.

fifty-shades-thumb

“Нюансите” бъркат точно в тази травма. В поредицата е описано всичко, което не е наред със съвременната поп-представа за мъжете, жените и техните отношения.

Тя е директен изстрел с топ срещу феминизма, срещу равенството на половете, срещу разбирането, че сексуалните отношения между мъж и жена са сложни отношения между две равностойни личности.

 

Мъжкият главен персонаж – Крисчън Грей – е във всичко над героинята Анастейша. Той е 27-годишен милардер. Не просто богаташ без притеснения за препитанието. Не, той е милиардер, част от елитния клуб от около 1000 души, които въртят света. И то само на 27 г. И междувременно, докато е трупал своите милиарди, той е успял да събере и такава богата сексуална практика, че да се оттегчи. Героинята, разбира се, е семпла, бедна, невзрачна, девствена, а е почти негова връстничка. Така в представата за привличането на мъжкото и женското като два полюса на естеството са натъпкани ретроградните стереотипи за богатия всесилен мъж и неспособната да се състезава в нищо с него жена, която само трябва да търси покровителството му. Мъжкото начало вече не е дневното, динамичното, светлото, целенасоченото, а е агресивното, несметно богатото, разглезеното, правещо каквото си иска, доминиращото и господстващото. А женското не е дълбокото, нежното, нощното, то е сведено до подчинението, осъзнаването на собственото си второ качество, копнеещо да бъде водено, издържано, образовано от по-съвършения мъж. Той дори им казва какво да обличат, колко да ядат, колко болка трябва да търпят.

Така “Нюансите” става трилогия, в която

всяка златотърсачка и мутреска би се разпознала

и в която би намерила оправдание за низките си аспирации. Както и всяка тесногръда домакиня, останала вкъщи да гледа децата и предала живота си в ръцете на печелещия мъж. Дори на тяхното доброволно робство и социален мързел е направен опит да се придаде психологическа дълбочина и драматизъм, каквито няма. Убеждават ни, че те са сложни героини почти колкото Ана Каренина, че им се случва нещо архетипно, нещо древногръцко. А всъщност просто ги е страх и не им се успява със собствени сили нито в препитанието, нито в секса, нито в любовта, дори не и в приятелствата. Защото жена с широк социален кръг веднага би видяла фалша.

fifty-shades

Крисчън Грей е точно това, за което социално неумелите девойки копнеят – млад, красив, атлетичен, добре облечен, потентен, приказно богат, образован мъж с изискани маниери. Но също така отегчен от манекенки и актриси и изтръпнал от жажда за невзрачните жени, готов да се промени из основи, за да ги спечели – тях, на които не са обръщали внимание дори мастурбиращите зубъри. И точно те, обикновените девойки немакенеки, са способни да извадят на бял свят и неговата чувствителност, да го запознаят с любовта, да го променят из основи. Не някоя популярна нахакана мома, на която тайно са завиждали в гимназията и която всъщност може да се справи с тази задача, но пък не би опитала. Крисчън Грей е отмъщението на невзрачните за пренебрегването. Той е тяхната социална и сексуална реабилитация, и то без никакви усилия и  работа върху себе си. Без обелените колене по пътя към собственото израстване, които нямат нищо общо с раните от садо-мазо практиките. Фантазията отива докрай – те дори го зарязват, а той тича с изплезен език след тях и ги моли да са негови, хвърля в краката им своите милиарди, своята потентност и аполоновска красота. И като се има предвид, че този вид жени, които не са на кориците, са 99,99% от жените въобще – ето ти я благодатната почва за успех на книгите. Още повече че тази фантазия е описана от тяхна посестрима, не от Хайди Клум или Жизел Бюндхен. Дори не от Юлия Кръстева или Ерика Джонг, защото първата щеше да ги депресира и да извади наяве тяхната нелепост и комплекси, а втората щеше да ги скъса от подигравки.

Amazon са улучили целевата група на читателките с  тази реклама:

Големият проблем на тези книги обаче е, че Анастейша е реално съществуваща жена, а Крисчън Грей е измислен герой.

Има хиляди невзрачни и плахи Анастейши,

на които трилогията подарява фантазмено удовлетворение – нещо като хероинов кик, моментно щастие без усилия. И ако те имат нещастието да повярват в него, да се зарибят и пристрастят към подобни решения на проблемите си, ще останат цял живот нещастни и неудовлетворени. Няма да ги зарадва вниманието на съседа научен сътрудник, който кара кола на 15 години, но е готов да стане част от всекидневието им и да им бърше сълзите. Те може и да се омъжат за него от немай къде, но никога няма да поискат да вникнат в уникалната му душа-вселена, каквато всеки от нас носи, макар той да си е направил труда да опознае тяхната. И после ще го намразят и презрат задето им е изневерил в търсене на топлота. Те все ще чакат нереалния образ Крисчън Грей и ще заложат всичките си чипове на щастието на него.

В този смисъл въпросният измислен герой е нещо като Джесика Рабит от “Кой накисна заека Роджър?” – за мен той дори не може да бъде сниман, той може да бъде само нарисуван анимационен герой. Или като Пища Хуфнагел, за когото г-жа Мейзга не се е омъжила, но на чийто образ се опира, за да си докаже, че заслужава повече щастие от това, което и дава г-н Мейзга.

В Крисчън Грей всеки може да бъде влюбен, това не е никакво предизвикателство. Обаче опитай със съседа научен сътрудник с коремчето. Като успееш да изградиш с него здравословна връзка, чак тогава си зряла жена. Защото връзките са сложни, объркани, носят болка, но точно в този вид са продуктивни и те докосват до най-голямото щастие на равностойното споделяне. За да усетиш и жилото, и меда на това партьорство, трябва да се понапънеш, а не просто да отвориш една врата и да влезеш в приказен свят.

И ако жените не могат да разберат защо “Нюансите” са

книжен хероин за социално неумели глупави жени,

ще им обърна фантазията. Представете си за какво мечтае социално неумелият, импотентен, неуверен, неуспял и не особено интелигентен мъж и се запитайте дали изпълвате тази негова мечта. Не, не я. Ако имате дори грам целулит, вие сте онази жена, за която той ще се ожени, тя ще му ражда деца, ще готви, ще пере, ще му дава домашен уют, но той ще й изневерява и ще я презира, защото не е като Жизел Бюндхен. Или като Джесика Рабит. Тази фантазия от женска гледна точка е тъпа до безкрайност, нали?

А сега си представете как нормалният мъж разглежда Крисчън Грей – точно както вие гледате на Джесика Рабит.

Като филолог аз съм особено ревнива към добрата литература. “Нюансите” не са литература, те са разтегна до трилогия плоска статия от списание за кифли. Свършили са си перфектно работата – продали са фотошопнатата си фантазия, експлоатирайки женските комплекси. В този смисъл те са добър занаятчийски попкултурен продукт. Ако литературата е дълбока като море, то дъното на “Нюансите” се стига с малкото пръсче на крака ми. И ако в море се плува с удоволствие и под повърхността му се откриват чудеса, красоти, но и праисторически чудовища, то ако се гмурнеш в локва, можеш само да се натъртиш. Или окаляш. Сто пъти предпочитам депресията на Ана Каренина, киселинната самоирония на Ерика Джонг и дори садо-мазо первезиите на “Историята на О.”, отколкото обидните за интелекта ми “Нюанси”.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара