Театър „Азарян“ е най-новото театрално пространство в София – част от културния механизъм на НДК. Театърът отваря врати на 26 октомври с постановката „Чайка“ на Чехов. Сред актьорите, които режисьорът Явор Гърдев е подбрал, са: Снежина Петрова, Владимир Пенев, Ованес Торосян, Елена Телбис, Захари Бахаров.
Театърът ще дава пространство за изява на млади творци, които чертаят новите тенденции в изпълнителските изкуства. Амбицията на основателите е в театъра да бъдат възстановени емблематични постановки от българската драматургия
А ето и десетте завета на покойния Крикор Азарян:
- Бъди в мир със себе си;
- На сцената не излизай, ако няма какво да кажеш;
- Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност;
- На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа;
- Тази игра става с взаимна любов и вяра. Калкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти, емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи;
- Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи;
- На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист;
- Не ти си важен, важно е това, което правиш;
- Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията;
- Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата. Точно тези умения го извисяват в неговите очи, защото на зрителят му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне. Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: “Това и аз го мога”.
0 Коментара