Тъжното на цялата кампания за правене на деца е, че е сбъркана по принцип. Само няколко бележки:

  • Темата за децата, семействата и накъде отиваме като нация е много сериозна в момента. Лековатият подход е обиден.
  • На фона на починали деца, домашно насилие и т.н., подобна шеговита стилистика е обидна.
  • Внушението, че да имаш деца трябва само да ги правиш, показва тотално неразбиране на днешната социално-икономическа ситуация.

  • Налагане на стереотипи, като „Бабата чака внуче или тиган“ е като от средата на комунизма.
  • Всякакви заигравки с размер на бюст, яйца на очи, и други детински смешки на фона на дебата за правата на децата изглеждат нелепи.
  • Насаждане на идеята, че биологичното е водещо в живота на хората е тъжно.

  • Създаване на усещане, че неправене на деца е основната причина за демографския срив, показва сервилност към политическата система.
  • Не знам как се чувстват хората с репродуктивни проблеми, като ги обвиняват индиректно, че не правят деца, докато са млади. И едва ли не са предатели и антиПатриоти.

И това е само набързо. Подобна кампания ми се струва много сбъркана и връщаща ни в анти-утопиите, когато на жените се гледаше само като на домашни прислужници и утробни репликатори. Не мога да повярвам как нормален човек, пътувал малко извън балканския ни анклав, може да я измисли.

Мнението е от Фейсбук профила на Любомир Аламанов и го публикуваме с негово съгласие. И тъй като сме изцяло съгласни с него! 

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара