До сега не ми се беше случвало да прочета готварска книга „от кора до кора”, нито пък да прочета готварска книга „на един дъх”. Но ето, че ми се случи снощи с готварската книга на „Жената днес”.

Идеята ми беше само да я попрелистя, но веднъж започнал се увлякох в емоцията на книгата, носталгията на рецептите и не на последно място – спецификата на изказа, с който бяха поднесени. Това в никакъв случай не е стандартна книга с рецепти, а по-скоро пътешествие във времето и в душевността на поколенията на нашите родители, баби и дядовци.

„Готварската книга на „Жената днес“ събира в едно част от най-добрите рецепти, публикувани в списанието, превърнало се в институция, от 40-те до 80-те години на миналия век. Хората, които нямат лична допирна точка до този отрязък от историята ни, може би няма да усетят всички нюанси и дълбочина в историите, които трасират пътешествието, което книгата ни поднася, но ще се насладят на една интересна гледна точка към мисленето и светоусещането на хората от втората половина на миналия век.

Днес е много лесно да забравим, че през 20-век са се водили войни, недоимъкът е бил често повсеместен, нямало е установени норми по отношение на културата на хранене, информационното затъмнение е било почти пълно, а продуктите, с които се е готвело, са били ограничени като разнообразие и достъпност. Отразения от книгата период обхваща военните и следвоенни години, годините на изграждане на един качествено нов за българите политически строй и стига до неговия крах. Това, разбира се, са само груби рамки на социалния контекст, който аз усетих прелиствайки книгата и зачитайки се в избраните рецепти. Особено интересни ми бяха интервютата с

избрани актьори, музиканти, певци, преводачи

и готвачи, които споделяха своето усещане и мисли за взаимоотношенията между хората, за ценностите и важните неща в живота. Особено ме впечатли каква силна емоционална връзка имаха те с храната, традициите, сремежа към по-добър живот. Много забавни ми бяха и някак неусетно вплетените противоборства на идеи между различните автори – за това как готвят мъжете (експериментирайки съзидателно) и как жените (пазейки традициите и историята), за противопоставянето на вегетарианските настроения (и рецепти) и еуфоричния ентусиазъм на любителите на месото, за любителите на новото и модерното (в контекста на времето си – например – тенджерата под налягане) и традиционно настроените, неотстъпващи от проверените и установени порядки в приготвянето на ястия (къкрене на бавен огън в глинено гърне) и тн.

Особено ме впечатли един израз в книгата, в интервюто на Боян Иванов, който мимоходом обяснявайки за неговите специалитети и „запазени марки” споменава репликата –

„Идват ни на гости 5-6 приятелски семейства…”

при което в мен нахлуха спомени от детството, които ясно си давам сметка, че няма да мога да осигуря на моите деца, защото светът вече не е същият и такива големи събирания се случват много, много рядко и почти никога в семейна обстановка…

Също така ме разчувства един аспект от споделените спомени на Борис Николов, в който бабата му приготвя зелен боб в гърне, и го подкиселява със сок от сварена джанка.
Много приятни ми бяха и използването на изрази като: ”оставете ястието на КЛОКНЕ”, „варете … докато месото и зелето … ОСТАНАТ НА МАСЛО”, „изчистете ГРИЖЛИВО“, „сипва се олио да ОБЛЕЕ ДЪНОТО“, „запържете докато ЗАЗЛАТЕЕ“, „счукайте боба в ЧУТУРА“, „готви се ПОЧТИ САМО“.

Особено мили ми бяха откровения като: „Не се ли вложи малко душа, липсва ли желание, няма да се получи ястие“,

„С такъв фасул се нахранват 5-6 души и остава за още веднъж“,

„Кухнята на едно семейство е изразител на неговия социален статус…“, “Често месото е старичко, затова ви препоръчвам хубаво да го измиете и да го накиснете в прясно мляко. Става розово и прясно.“

Рецептите в готварската книга на „Жената днес” са в духа на времето, за което се отнасят – концентрирани върху Вкусът, щедри по отношение използването на масло, свинска мас, сланина, сметана и майонеза, наблягащи върху използването на много сезонни зеленчуци и зеленолистни растения, богати на рецепти с риба и морски дарове, специалитети съобразени с традиционния празничен календар на българите, по-пестеливи на сладкиши и десерти, но щедри на рецепти за консервирани храни и колбаси. Всяка рецепта носи усещане за уют и обещание за хапка щастие. И разбира се, баниците се точат на ръка.

От фейсбук профила на Илиян Димитров

Facebook Twitter Google+

0 Коментара