Може ли срамежливостта да бъде болезнен недостатък? Страдат ли свенливите кора? Имат ли нужда от специализирано лечение? Как може да им се помогне?
Според френската лекарка Ан Бланшар-Ремон на десет човека един е толкова срамежлив, че се нуждае от грижи и внимание за да се освободи от потискащи мисли и чувства, от преградите, които пречат и на него, и на обществото.
Като невропсихиатър тя се е срещала поотделно или на групи със свенливи хора, изследвала е тяхното поведение и е стигнала до извода, че поставени в определена ситуация, те могат да бъдат накарани постепенно да променят държанието си. Разработената от д-р Бланшар-Ремон терапия възвръща доверието на хората в самите тях. За тази цел не е нужно да се използва миналото им и да се откриват причините за тяхната срамежливост. Основното в метода на френската лекарка са усилията
всеки сам, далеч от чужд поглед,
да победи своята срамежливост. С помощта на касета, върху която са записани интервюта на свенливи хора, преживени ситуации, характерни случаи от действителността, се дава възможност срамежливите да се тренират, да установяват прогреса си, да го затвърждават, да се овладяват няколко стратегии на поведение и на общуване.
Започва се с релаксация, отпускане, дълбоко дишане. След това „на помощ“ се извиква един спомен или приятен момент от живота. Накрая идва ред на цяла серия от упражнения: за задържане на погледа върху определен обект, за владеене на гласа, за отговор по телефона, за правене на комплимент, за критикуване, за контакт с близък, за казване на „не“ или „да“, за разбирателство със собствената си личност.
Доктор Ан Бланшар-Ремон е убедена, че самостоятелните занимания дават по-добър резултат, защото основното е всеки да повярва, че може да излезе от състоянието, в което се намира, и да победи недостатъка си.
Защо недостатък?
Защото срамежливостта е страх от другия, страх от самия себе си, от представата, която оставяш за себе си. Свенливите хора се страхуват от общуване. Притеснени са и от външните прояви на тяхното състояние: изчервяване, възбудено дишане, стомашни присвивания, сърцебиене.
Мнозина ще се запитат на какво се дължат неприятностите, споходили свенливите хора? Според д-р Блантар-Ремон съществува генетична причина (срещат се семейства от срамежливци), но най-голямо значение има заобикалящата среда. В детството
свенливите са били потискани, подигравани –
у дома, в училище, в квартала. Познати са ни репликите: . „Доникъде няма да стигнеш с твойта добрина, другите ще успеят повече от тебе…“ Това отрицателно поведение влияе на детето и когато поизрасне, то открива, че притесненията му са го превърнали в срамежливец.
Откритието на свой ред блокира поведението му, може да го доведе до несполуки: професионални, сексуални.
Така че – нека бъдем по-внимателни. И у дома с близките си, и навън – с хората, които бързо се смущават. Ако самите ние сме прекалено срамежливи – да си помогнем сами.
0 Коментара