Когато сте притеснени, механично отправяте ръка към устата си и започвате да гризете ноктите си. Дърпате долната си устна несъзнателно или нервно потропвате с крак. Когато се срамувате, усуквате кичур коса около пръстите. А когато се чувствате в безизходица, почесвате носа си, без да ви сърби. И знаете много добре, че тези ваши навици са неприятни за околните. Те дразнят и вас. Можете да ги преодолеете, след като осъзнаете защо се появяват.
Повечето привички изникват в критични или вълнуващи ситуации и са безпомощен опит да се защитим. Например говорите с някого, който ви притеснява или за когото знаете, че ви разбира трудно. От смущение или яд започвате да въртите пръстена на ръката си, да преобръщате часовника или да търкате носа си отдолу. Ако можехте да се видите отстрани, щяхте да забележите, че всеки път,
когато ви обхване тревога или вълнение,
повтаряте поне по сто пъти тези безсмислени и досадни движения. Друг фактор, който предизвиква появата на навиците, е подражанието. Някой ви прави впечатление, харесвате го и несъзнателно започвате да се стремите да го имитирате в маниери, интонация на говорене, начин на изказване. Според психолозите това копиране има силата да ви промени кардинално. Обаче в един момент вие се разочаровате от въпросната личност и преставате да й подражавате – навикът е изчезнал, но вие сте тотално объркана.
Голям процент от навиците се формират още в ранно детство. Например гризането на ноктите. Неравният им край обикновено дразни малчугана и той започва да го изравнява със зъби. Някои майки плашат децата си, че ще им намажат пръстите с люти чушки или сапун, но напразно – психолозите наричат този и други подобни навици невротични. Те се появяват, когато човек
не може да изрази чувствата си с думи,
когато не може да си събере мисълта или с тях реагира на връхлетели го емоции. Такъв е също нервният тик с подръпването или прехапването на устните, гризането на пръстите, непрекъснатото мърдане на палеца на крака.
Каквато и да е причината, това са безсмислени тикове, които стоят като петно върху всяка, дори най-блестящата външност. Една съученичка, звезда на випуска, редовно ходеше с лепенки на пръстите, за да не ги гризе. Това се нарича самоконтрол, обясняват психолози. Ето каква програма предлагат те за надмощие над неприятните навици.
- 1. Осъзнайте в какви ситуации се появява навикът.
Започнете да си записвате всеки ден всички случки и състоянията, свързани с неговата поява, или се наблюдавайте внимателно. Всяка седмица анализирайте записаното, като търсите чувствата и мислите, с които тези действия може да бъдат свързани. Важно е и да си спомните кога точно се е появил този навик. Дали не е свързан с някаква внезапна уплаха или психическо пренатоварване, които вече не ви тежат?
- 2. Да речем, че сте свикнали нервно да потропвате с крака.
Преди години сте го правили механично, неосъзнато, но сега в тревожна ситуация се улавяте, че продължавате потропването и си въобразявате, че точно то ви помага да се концентрирате. Ако е така, главното е да не губите контрол над себе си и да направите следващата стъпка – редовно да се самовъзпирате в момента, в който досадният навик се появява. Поощрявайте се за старанието си и не допускайте мисълта, че няма да успеете да се отървете от него.
- 3. Заменете досадната привичка с друга.
На хора, които жестикулират прекалено, гризат ноктите си, играят с пръстите, усукват косата си, премятат часовника и т.н„ помагат малки, кръгли, леки, приятни на пипане предмети. Вземете топче за тенис или топка глина и си играйте с него при всеки удобен случай.
Ако привичките ви са свързани с устата – пушене, прехапване на устните или някакъв тик, допирайте до устните си хладни метални предмети, кубчета лед, камъчета. Ако пък имате навик нервно да потропвате с левия крак, започнете напук да го правите с десния. Не се страхувайте – тази временна замяна няма да се превърне в нов навик. Просто ще откриете, че той не ви е втора природа, а нещо, което ви е съвсем чуждо.
0 Коментара