От угаждане към лична сила

Преди време в социалните мрежи се появи текст по повод Световния ден на мъжете. Писана през 1920 г. в Чехия, статията даваше препоръки на жените как мъжете им да не бягат от дома. Имаше съвети как жената след ядене трябва да му бърше устата и мустаците със салфетка и да го целува, да съблазни съпруга си с фотография и да му позира като нимфа, а ако мъжът обича да подремва след обяд, съпругата трябва да го сложи на дивана, да покрие краката му с одеяло и да му чете книга или вестник, докато заспи, а когато заспи, да гони мухите от него (през лятото).

Сто години по-късно тези препоръки ни карат да се усмихваме. Но дали нещата наистина са се променили?

Дори да не прилагате горните съвети, до къде стигате в обгрижването на партньорите си? Предлагате ли да свършите нещо, за да го облекчите? Държите ли се като негов родител?

А очаквате ли и той да прави същото за вас?

Продължете да четете, ако вашите взаимоотношения страдат, защото ви е трудно

да се изразите, да се заявите, да отстоите позицията си пред партньора.

Взаимоотношенията не са лесни и изискват компромиси. Макар жената, като по-нежната половина на човечеството, често да повтаря модела на обгрижване на майка си и баба си, не са малко мъжете, които също го правят.

Тези модели на поведение са така дълбоко вкоренени в психиката ни, че дори не забелязваме, че ги имаме. Напротив, считаме, че това е „нормалното“ поведение, докато не ни „отеснее“.

Проблемът е, че то ни обрича на мижитурска позиция и ако искаме по-добро отношение към нас във връзката си, трябва да развием в себе си това, което наричам лична сила.

Ако се сблъсквате с някое от следните неща:

• редовно си премълчавате „само мир да има“ у дома
• сте човекът, който обгрижва всички
• се съгласявате, дори когато не ви харесва
• избягвате конфронтация на висока за вас цена

то вие имате вътрешни, най-вероятно несъзнателни, правила да не се противопоставяте на авторитети, което ви поставя в позиция на примирение. Усвоили сте го още в детството, когато са ви учили на ред и дисциплина по трудния начин.

За да ме разберете, ще ви разкажа за случаи от моята практика, в които може да се разпознаете.

Имах клиентка, с която работихме по нейната по-добра професионална реализация. Това означаваше да се проявява по-самоуверено, да участва по-активно в социалните мрежи с видеа, които да са автентични. Когато обаче трябваше да застане пред камера, тя замръзваше. Това нейно усещане ни отведе до детството й, когато като дете се беше научила да бъде невидима, когато мама и тате се карат. Тя ясно си спомняше как всеки път е замръзвала от ужас, когато е чувала разправиите на висок глас. За малкото дете ужасът е бил толкова голям, че единственото решение в ситуацията е било

„Трябва да съм невидима! Каквото и да става, не трябва да ядосвам мама и тате!“

Макар че тя беше успешна, това вътрешно правило я спираше да напредне в областта, в която искаше. Нещо повече, тя си даде сметка, че по време на брака си тя е избягвала конфронтацията със съпруга си и се е примирявала с неща, които не са й харесвали, защото винаги е замръзвала при повишен тон. Двете с нея помогнахме на нейното малко дете да се освободи от ужаса и да си припомни колко много го обичат мама и тате.

Друг път работих с жена, психолог по професия. Когато започнах работа с нея, тя ми сподели, че й е много трудно да казва „не“, особено на близките си. След периоди на обгрижването им, тя се затваряше у дома, спираше да вдига телефона. По нейните думи проблемът е, че включва и вино в тоя период на възстановяване от обгрижване.

Тя казваше за себе си, че е преживяла живота си в угаждане на другите. „Винаги повече ме е било грижа за чувствата на другите, а не за самата мен“. Ако се случи да каже „не“, тя се чувства толкова виновна, че търси начини да компенсира човека, сякаш тя е виновна.

Вероятно повечето от вас са чували за реакции към стреса: борба, бягство или замръзване. Много рядко се говори за една

четвърта реакция към стреса: умилкване или угаждане.

Реакцията на угаждането, термин, измислен от терапевта Пийт Уокър, описва (често несъзнателно) поведение, което има за цел да угоди и успокои заплахата в опит да се предпазите от по-нататъшни вреди.

Като психолог, клиентката ми от години учи и работи върху себе си. Когато й обърнах внимание на угаждащото поведение, отговорът й беше: „Да знаеш психология е различно от това да я живееш“.

Разказвам тези случаи, за да разберете, че никой не се е родил умилкващ или угаждащ! Това е стратегия за оцеляване!

От историята на моята клиентка ще разберете защо нейните академични познания по психология не са достатъчни да променят заучената й реакция при стрес, а именно угаждане и умилкване.

Тя се е родила в многочленно семейство, била е най-малката от 9 братя и сестри. Бащата е бил функциониращ алкохолик, а майката се е грижила за семейството, но е била толкова заета, че на практика нея са я отгледали по-големите й сестри. Между децата непрекъснато е имало разправии и борби, като за най-малкото дете е било особено страшно. Да каже „не“ на някой от големите било страшно! Като възрастна, тя е прекъснала връзка с 3 от 5-те си сестри, а отношенията им са се влошили. С една от сестрите си не беше говорила в продължение на 5 години.

Понеже с тях се чувствала като малко дете, тя направила това, което научила като психолог: „да постави граници“. И тя го разбрала като „да преустановя връзка, да спра да комуникирам с тях“.

Тя поставяше граници, когато казваше на близките си, че се чувства много зле и се затваряше у дома с бутилка вино, защото й било писнало да угажда на всички. Разделила се със съпруга си след изневяра, тя сама отгледала децата си с големи трудности.

Замислете се дали затварянето и преустановяването на комуникация е поставяне на граници. Колко още хора ще изчезнат от живота ви, ако „поставяне на граници“ означава прекъсване на контакт?

Не би ли било по-добре да промениш нещо вътре в себе си, като например вътрешната представа за себе си, така че да не се чувстваш като малко дете покрай по-големите?

В нейния случай това бяха сестрите й и близките й, за друг – това може да са родител, партньор, началник и дори колега. Имала съм и други случаи, в които по-малките деца са се научили да угаждат и са израснали с ниско самочувствие, убедени, че не са достатъчно добри, защото по-големите братя и сестри са им се присмивали, че са „глупави“ и „неспособни“.

Нашата работа с моята клиентка беше свързана с това да успокои и утеши малкото дете у себе си, което е било ужасено и уплашено да казва „не“.

Да си мълчиш, да си невидим, да се примиряваш, да се стараеш да угодиш на авторитета (родител, партньор, началник, колега) са все стратегии на оцеляване. Това са също и традиционните модели на женско поведение, което сме наблюдавали у нашите майки и баби спрямо авторитета в семейството, който обичайно е мъжът.

Умилкването и угаждането се получават в резултат на травма по време на детството. Ако някой от родителите ви е предизвиквал страх у другия родител или у вас, вашите възможни реакции са: да се биете, да бягате, да замръзнете, докато премине заплахата. Но когато заплахата е нещо рутинно и не е ясно кога ще се появи, на вас ще са ви нужни други стратегии за оцеляване във времето, защото не можете да се биете с родител, нито да избягате от дома, когато сте малки.

Ето някои от стратегиите за оцеляване – замислете се дали ги прилагате:

• Вие сте винаги нащрек за появата на опасността. Това означава внимателно да се научите да следите реакциите на хората около вас, за да забележите зараждащия се скандал и да сте в готовност.
• Ето така развивате „грижата за чувствата на другите“ и нуждата да контролирате. Само те ви държат в безопасност.
• Да угодите или да направи нещо, което да успокои потенциален агресор и да го запази спокоен, така че да не се стига до агресия, в т.ч. вербална.
• Да сте невидими, да не ви забелязват – това е вариант на бягството.
• Да развиете перфекционизъм – за да няма за какво да се хване потенциалният насилник.

Ако някоя от тези стратегии се окаже ефективна, тя лесно може да стане автоматична – във всичките ви взаимоотношения, дори години по-късно.

Ето как тези модели на поведение дълбоко се вкореняват в психиката и в неврологията ви, че дори не забелязвате, че ги имате. Напротив, считате, че това е „нормалното“ поведение, докато не започнат да ви идват твърде много ангажименти.

Да, може да забележите, че ви се преплита езикът, когато трябва да отстоявате позицията си пред началник, родител или партньор, но не знаете как да го промените, колкото и да ви се иска. Защото вие имате заучена ниска самооценка и отсъства увереността ви, че можете да се справите в тази ситуация.

Единствената нагласа, която може да ви изведе от ситуацията е: какво мога да променя в себе си, за да се справя в такава ситуация?

Ето моите препоръки:

• Да осъзнаете, че използвате някоя или всички от тези стратегии.
• Да работите по своите детски травми – ТЕС (Техники за емоционална свобода) и Пренареждане на Матрицата са идеално средство за това. ТЕС са създадени за самопомощ и можете да се научите да ги прилагате самостоятелно. На канала ми в YouTube има много видеоклипове с ТЕС за решаване на конкретни проблеми.
• Да работите по своите травми като възрастен – изневяра, развод, финансова загуба, задлъжняване заради член на семейството – след всяко от изброените клиентите ми докладват, че то ги е смачкало и колко зле се е отразило на самоувереността им.
• Да подобрите своята самооценка и самоувереност като предприемете действия извън зоната си на комфорт. След като поработите върху травмите си, ще видите, че ще се чувствате различно. Но това не е достатъчно. Вземете съзнателно решение да спрете да играете ролята на мижитурка, на невидим, на вечно угаждащ. Направете нещо ново, нещо различно, срещнете се с нови хора и тествайте доколко сте отработили старите травми.
• Ако сте се справили добре, ще се чувствате различно, ще имате ново излъчване, ще привличате коренно различни хора, ще влизате в нови взаимоотношения – такива, които са по-добри за вас.
• Научете се да комуникирате нуждите си открито и с уважение към партньора си – особено важно, ако сте майки и имате деца, като уверена равнопоставена жена в партньорската ви връзка вие ще давате коренно различен пример за поведение в сравнение с унаследения от бабите и майките ни.
• Осъзнайте и овладейте личната си сила и помнете, че личната сила никога не се налага насила на друг.

Такава дълбока промяна не става за един ден или една седмица. И все пак е напълно възможна. Наблюдавам го у учениците и клиентите ми и промяната им е осезаема за техните близки.

Как е възможно това? Възможно е, защото ТЕС има способността да променя заученото от мозъка в резултат на негативно преживяване. Такова например е заученото поведение да мълчим, когато мама и татко (нашите авторитети) се карат. Потупвайки, докато си спомняте конкретната болезнена случка, създавате успокояване в тялото и ума. Така вие „отучвате“ блокиращите и себеразгромяващи убеждения, които ви пречат да се утвърдите и да бъдете уверени и пълноценни.

С всяка изцелена травма от детството вие израствате. Ставате вътрешно по-големи и по-силни. Променяте себеусещането си. Превръщате се в голям, зрял и разумен човек, който може да отстоява и заявява себе си с лекота и уважение към партньора си

Ирена Рельовска Бартън е международен преподавател и практик по ТЕС и Пренареждане на Матрицата към британската EFTMR Academy и БАРЕП, доскоро единствената българка с академичния сертификат по ТЕС (Техники за емоционална свобода) от създателя му Гари Крейг.

Автор на книгата „Настрой подсъзнанието си за изобилие с ТЕС“, с предговор от ТЕС Мастър Карл Досън.

Тя е първата българка, която от 2010 г. професионално прилага Пренареждане на Матрицата (специфичен вид медитация с ТЕС) и въвежда този метод в България като 3 пъти кани ТЕС Мастър Карл Досън за обучения.

От тогава насам е консултирала няколко хиляди души и е обучила над 250 практици и стотици ученици по ТЕС и Пренареждане на Матрицата от България, Великобритания, Румъния, Германия, Италия, Испания, Сърбия, Македония, Турция.