Съществуват много книги с техники за изграждане на нови навици и разделяне със старите, но е факт, че нещата трудно се получават на практика. Чела съм и за 21 дни, и за 30 дни – като време, което е необходимо за пренстройката. Моя клиентка скоро сподели за опитите си да си създаде навик да става по-рано – по нейни думи е издържала максимум до 2 дни и се е отказвала. Едновременно се е самоосъждала, че е непостоянна и „не може“ (по-скоро не е искала, както по-късно си призна) да вложи необходимата енергия, за да постигне изграждането на полезен навик за нея, но и се е дразнела, че не е имала информация и подкрепа – как да се справи с трудностите и чувството на безсилие и загуба на мотивция.
Навикът не е нещо, което можеш да отстраниш или създадеш просто така.
Вредният навик е наше повтаряемо поведение,
което ни създава дискомфорт и което ни е трудно да управляваме. И за един човек определено поведение може да е навик, който му пречи и от който иска да се отърве, но за друг може да бъде удоволствие и осъзнат избор. Такъв пример е пушенето – за някои си е зависимост, за други – приятно удоволствие. Разликата е както в количеството, така и в мотивацията, и в това как се чувства човек.
Негативните мисли, повтарящите ни се реакции и поведения, които не ни водят до удовлетворение – са също вредни навици.
Имаме и изградени навици, които ни карат да се чувстваме добре, които ни водят към конструктивност, организираност, удовлетвореност.
Проблемът и при вредните, и при полезните навици – е тяхното подсъзнателно ядро, т.е липсата на осъзнатост. Под вредните навици стоят подтиснати чувства и скрита мотивация. В момента, в който се докоснем до истинската причина за това какъв проблем решаваме с определен навик и от какво бягаме, може лесно да приключим с него без каквито и да е тренировки и повторения и то просто, защото вече се е освободила онази енергия, която е била блокирана и е захранвала погрешно убеждение.
Навиците служат като защита,
с тях избягваме разрешаването на по-дълбоки вътрешни конфликти, а също е и бягство от отговорност за истинските ни мотиви и чувствата, които седят под тях.
Пример: Често срещан вреден навик е гризането на ноктите. Ноктите (също косата, зъбите) са символ на жизнената ни енергия, на здравата агресия и виталност и от тяхното състояние можем да си дадем сметка колко сме психически здрави и живи. Хората, които си гризат ноктите се опитват да унищожат агресивните си импулси, отказват се от това да защитят и заявят своето мнение, да покажат личността си. Често го правят именно, когато са в тревожни за тях ситуации и вместо да тръгнат навън и да изкарат появилата се енергия, те я връщат под формата на автоагресия. Замислете се, дали сте виждали истински уверен в себе си човек, който не се страхува да изкаже позиция и да е с изгризани нокти.
Друг много често срещан навик е да се храним задължително като дойде време за закуска, обяд и вечеря. Предполагам, че са много хората, на които се е случвало да седнат вечер на масата, но да не се усещат гладни, следвайки прочутия израз „Апетитът идва с яденето“. Сядането около масата още от едно време е символ на принадлежност в семейството, на сплотяване, т.е централно място не би следвало да има храната, а смисълът, който носи със себе си.
Едни ядат, когато не са гладни,
за да се чувстват принадлежни, други ядат, за да си доставят удоволствие в натоварени за тях моменти, трети ядат когато са тъжни, четвърти – когато са гневни, едни с храна се награждават, други се наказват. И когато човек си даде сметка какво за него седи под този навик, тогава може да осъзнае кога организмът му наистина е гладен.
Често дори не осъзнаваме и какво стои зад навиците, които са полезни за нас. Тях ги правим с лекота, защото са изпълнени с конструктивна мотивация. Например – оглеждането вляво и вдясно преди да пресечем пешеходна пътека е навик, благодарение, на който съхраняваме живота. Или миенето на зъбите – благодарение на този навик поддържаме зъбите си здрави и чисти.
Това са два най-елементарни примера, но колко ли хора си дават сметка, че зад тях стоят качества като
чувство за отговорност и грижа.
Може да постигаме много, стига да си дадем сметка благодарение на какво ние се справяме с много неща от ежедневието ни. E, тук пък пречи вредният навик да омаловажаваме усилията и постиженията си, всъщност – себе си. Този, който казва аз мога, притежавам много хубави качества, всъщност се самоутвърждава, нещо, което като цяло не се толерира особено в обществото ни и се осакатява в много случаи при възпитанието на децата.
Един друг интересен пример с клиентка, която често си въртеше кичур коса с пръст – този навик беше нито вреден, нито полезен за нея, но пък изместваше адекватното задоволяване на актуалната й потребност. След анализ и свързване с чувствата и усещанията си, клиентката осъзна потребността си от успокоение и приласкаване.
Навиците съдържат много информация за нас
и от тях можем да научим много за себе си. А този, който се опитва да премахне един навик, без да осъзнае естеството му, има голяма вероятност да се сдобие с друг навик, защото погледът е на повърхността, а истината е в дълбочината. Не смятам, че техниките за изграждане или разделяне с навици, които се дават от много автори са грешни, но според мен не са достатъчни за достигане до корена на проблемите. Започвайки някоя техника, освен повтаряне е необходимо и обърнатост към чувствата и усещанията, защото именно тогава изкачат и защитите. Акцентът не бива да е в усилието и издръжливостта, излизайки от зоната ни на конфорт, а в наблюдението и потапянето в процеса – с цел търсене на първопричината.
0 Коментара