Знам, че може да се случи и понякога е толкова болезнено, че огорчението и тягостното усещане държат дълго. Особено ако този човек, изрекъл тежките думи, е близък, роднина или сме го смятали за приятел.
Вчера работих с прекрасна възрастна дама, която истински страдаше, че нейна съседка, с която са делили добро и зло цели 20 години, повлияна от чужди думи, си интерпретирала някакво банално битово събитие и изрекла чудовищни обвинения по неин адрес. Твърденията верни ли са? – Не. Обидните квалификации описват ли същността ти? – Не. Възможно ли е това да е субективна нейна интерпретация и да отразява нейна болка? – О, да, със сигурност.
Тогава какво общо имаш ти с нейните критики? Те не отразяват теб!
Разбирам добре какво е чувството,
защото преди години преживявах изключително болезнено, когато се натъквах на откровено зли, обидни и неверни твърдения по мой адрес. В крайна сметка – правех наистина много за хората, раздавах се безпощадно и винаги бях насреща. Защо тогава тази шепа хора изричаха такива злостни и неверни слова? Та те дори не ме познаваха, обаче смело злословеха и ме квалифицираха.
Ясно е, че когато човек е в публичното пространство, е нормално да е обект на всевъзможни хора и реакции – от “осанна” до “разпни го”. От ангел до дявол. От любов до омраза. И все пак болеше.
Мина известно време докато изградя истински здравословна позиция към този феномен. Разбирах го с ума си, а после го и почувствах истински и в тялото си – твърденията на тези хора не се отнасят до мен. Няма как да им се сърдя дори, защото
тези отровни стрели изразяват само собствената им мъка
и неприемане на себе си. Оглеждат се в мен, и това, което виждат в черни краски и което ги дразни толкова силно, е отражението на тези аспекти в тях самите, които отказват да приемат. Беше истинско откровение!
Когато някой дойде при теб и ти каже: “Мога ли да бъда откровен с теб?”, на практика казва: “Имам си тук една добра колекция с осъждания и критики, които искам да проектирам върху теб. Толкова искам да покажа колекцията си на някой. Имаш ли интерес?” – Не, благодаря, задръж ги за себе си ?
Ние хората сме откровени с другите предимно по отношение на начина по който ги виждаме. Което на практика означава, че критиките и осъжданията които споделяме с другите хора, единствено отразяват до каква степен ние самите сме били осъждани и наранявани в миналото ни. И очевидно не сме изцелили тези болезнени спомени. Те са се вкоренили в системата ни от убеждения,
слагайки осъдителен филтър на възприятията ни.
И хайде пак : “Мога ли да бъда откровен с теб и да ти кажа какъв си?” – Не, не можеш. Ако това което имаш да кажеш, се отнася до мен – не можеш. Буквално, не можеш – просто не е възможно. Единственият човек, за когото можеш да бъдеш откровен, си ти самият. Ако искаш да бъдеш откровен за себе си в мое присъствие – заповядай, мога да ти осигуря безопасно и любящо пространство.
Можеш да бъдеш откровен само по отношение на начина по който ТИ се чувстваш, когато общуваш с мен, когато четеш текстовете ми или ме виждаш отдалече. И твоето субективно преживяване отразява теб, не може да опише каква и коя съм аз.
Обратната връзка и градивната критика,
разбира се, са ценни и нужни. Те могат да бъдат отправна точка, която да ни служи за ориентир. Но от кого ще я вземеш? Със сигурност не и от тези, които се опитват да те квалифицират. Хубаво е човек да има референтна група, хора, на които може да се довери, чиито знания, опит и компетенции са адекватни, за да дадат ценна и градивна гледна точка.
Неотдавна една дама ми писа злостно писмо, след като пуснах в мрежата видео, в което говоря за здравословната реакция спрямо хейтърите. “Разбрах те аз, Мартина, каква си, ти си такава и онакава и освен това не приемаш критика” – Как точно разбра каква съм?Разбира се, че приемам критика. Но не и от теб. А от хората, на които истински мога да се доверя и които са ценни за мен.
И ако се чудиш как да различиш тези хора, на които си заслужава да се довериш и да се вслушаш в критиката им, направи си вътрешна проверка:
- Бих ли поискал съвет от този човек?
Ако отговорът е “НЕ”, значи не си заслужава да се терзаеш и съмняваш в себе си.
Не приемай критиките от хора, от които не би поискал съвет.
И ако болезнените епизоди с критиките продължават, замисли се – кое мое дълбоко вярване ме кара реагирам така болезнено? Възможно ли е аз самият да имам ниска самооценка и да се съмнявам в себе си? Възможно ли е това да ме тласка към нуждата да бъдат одобрен от всеки? Ако откриеш, че отговорът е „Да“ – спокойно! Това е истинска златна жила – тема по която да работиш и изцелиш.
Моят любим и супер ефективен подход към изцелението, остава енергийната психология –
ТЕС и Пренареждане на Матрицата.
Тъкмо вчера завърших тридневното обучение в ТЕС, което водих в София и още съм под ефекта на изключителните преживявания там. Разплетохме толкова дълбоко внедрени убеждения, страхове, фобии и други проблеми. Някои от тях олекнаха още там, а за други намерихме пътя за довършителна работа, до пълната свобода.
Предстои ново сертификационно обучение в ТЕС в София през есента, провери програмата си за есента и прецени дали си готов да усвоиш в дълбочина този супер ефективен метод , ==> Натисни ТУК, за да разгледаш програмата и да прецениш дали ТЕС може да сработи и за теб.
И помни мантрата: “Не приемай критики от хора, от които не би поискал съвет!”
Вярвай повече в себе си! Има защо!
0 Коментара