Здравите поведения, с които задоволяваме потребностите си и ни водят към здраве, пълноценност и удовлетворение са: планиране, подчинение, агресия, съблазняване, проверка на реалността. Когато някое от тях е блокирано, човек започва да използва нездрави, недиректни поведения, които го водят до нездраве, нещастие, страдание.

Планиране

  • Означава да се оттеглим от света, да се потопим във вътрешния си свят, където да извършим активен процес за свързване с чувствата ни, потребностите, да отчетем факторите на външната среда, да й направим анализ, да изберем най- подходящото поведение за достигане до удовлетвореност, съобразявайки – нашата потребност, реалността, ресурсите ни за справяне, риска, готовността да поемем отговорност.

Подчинение

  • Означава да се подчиним на собствена наша потребност, да приемем съществуването й и с доверие и молба да се обърнем към друг човек, който да ни помогне да я задоволим. С този модел на поведение ние се разкриваме и показваме уязвимостта си. Знаем, че човекът към когото се обръщаме не е длъжен да откликне и може да откаже да ни помогне поради различни си негови причини, може да ни заболи, да се разочароваме, но психически здравият може да се справи – това, че някой не е откликнал, не означава, че потребността ни е маловажна и че нещо в нас не е наред. Можем да се обърнем към трети човек, а може и сами да приласкаем себе си, но в никакъв случай не е здравословно да отричаме потребностите – те са израз на най-истинското и човешкото в нас.

Агресия

  • Означава да имаме осъзнати граници и да се грижим за тях, то означава, че сме автономни личности, че имаме собствени ценности, цели, мироглед и означава, че ние сме готови не само да ги носим вътре в себе си, но и да се реалзираме през тях в света – като ги показваме, заявяваме, отстояваме. Агресията е движение, живот, творчество. Непризнаването на агресията ни води до мазохизъм и садизъм – изкривените и криворазбрани начини за достигане до чувство за „значимост“ и „идентичност“.

Съблазняване

  • Означава да привличаме хората към себе си като първо им дадем. Ако искаме да бъдем важни за другите, да ни харесват и избират в дадени моменти, следва да им покажем, че притежаваме нещо, което би им харесало, че взаимоотношението с нас ще ги нахрани емоционално и тях. Тук много важно е когато даваме на другия, за да го привлечем към себе си, да знаем или да се поинтересуваме от какво има нужда наистина той/тя, а не да решаваме предварително. Така можем да сме по-сигурни, че ще стигнем наистина до другия, а не да се разочароваме, че той не ни е оценил.

Проверка на реалността

  • Означава да спрем, да съумеем да отложим експресията на емоциите и всичко онова, което се случва във вътрешния ни свят, във фантазиите ни, да го подложим на проверка с реалността. Може да е под формата на разговор с друг човек, с който да изясним дадена ситуация, да чуем неговата гледна точка, може и да е под формата на проучване по-подробно на ситуацията чрез търсене на факти. Чуването на гледната точка на човек, който не е замесен в моментната ни ситуация и на когото имаме доверие, че може да бъде обективен също е вид здрава проверка. Само, когато сме сигурни, че не оцветяваме ситуацията с емоции и болезнени преживявания от миналото си, само тогава можем да вземаме адекватни решения и да правим осъзнати избори.

Източник: vladislavad.blogspot.bg

Facebook Twitter Google+

0 Коментара