Как да манифестираме правилно желанията си?

Съществуват различни теории, свързани с начина за манифестиране на нашите желания. За благодарността, за вярата в себе си, за вярата в подкрепата на Вселената, за съставяне на списък по новолуние…, но реалността често се оказва различно. А това означава, ЧЕ ОТЛАГАМЕ.

За да създадем нашите желания е необходимо да намерим време и да им се ПОСВЕТИМ. Да анализираме наличните си ресурси – лични, финансови, на приятели, които биха на помогнали. Т.е да впрегнем ума си и да се огледаме за възможности, да ги потърсим активно. След това, когато сме наясно със себе си – да излъчим намерението си през сърцето, с ентусиазъм, с увереност и достойнство, че заслужаваме всичко това.

Много хора не умеят да мечтаят смело, защото нямат този навик. Още в детството са им подрязали крилата. Често са чували забрани, като: „стига с това искане; това не можем да си го позволим; това е много скъпо,

СЕГА НЕ Е МОМЕНТЪТ“.

Това неминуемо е създало блокаж в петата ни гърлена чакра. Често много ни се иска да извикаме на глас, да скочим до небето, да тичаме лудо, да лежим безкрайно на моравата в парка и да съзерцаваме небето, но израствайки със забраните, които се ни вменявани от дете, сме забравили за този красив ПОРИВ.

От терапиите с клиенти съм установила, че докато един човек не повярва в себе си и във възможностите, които животът му предоставя – той трудно си разрешава. Време е да разберем, че вече не сме дете, а самостоятелен възрастен и вече няма кой да ни ОГРАНИЧАВА. Сами трябва да си разрешим, че заслужаваме и че сме достойни за изобилие.

Всеки човек има рожденото право на самостоятелен избор, на радост от живота. За целта трябва да се пребори с ВЪТРЕШНИТЕ СИ БАРИЕРИ – страх, срам, чувство на вътрешна недостатъчност.

Страхът е нашето вътрешно въображаемо препятствие. Едва когато надмогнем страха си и направим гигантска крачка и преминем отвъд него, започват да се случват чудеса.

Осъзнаваме, че АЗ МОГА.

Срамът – това са клишетата на обществото какво е правилно и неправилно, кое е прилично и неприлично, кое е потребно и кое непотребно. Разгледано по същество, мнението на обществото е нещо извън нашия център на радост, нещо привнесено отвън. И докато не спрем да се съобразяваме с факторите отвън, ние никога няма да влезем в нашето СЪСТОЯНИЕ НА УВЕРЕНОСТ.

Чувството на недостатъчност се е зародило у нас, когато са ни осъждали, критикували, когато сме чули 101 аргумента, че не се справяме по начина, по който се очаква.

Докато ние търсим ВАЛИДАЦИЯ ОТВЪН дали се справяме, никога няма да вкусим от вътрешното усещане за лично щастие и удоволствие. Нашето щастие и вътрешен баланс зависят от качествените отношения, които сме изградили вътре в себе си – кой съм аз като жена или мъж, кой съм аз като професионалист, каква е социалната среда, в която се движа и развивам. Тава са трите стълба на нашата самооценка. И докато тя е нестабилна, ние ще се клатушкаме.

Едно е ясно, че докато не си създадем навици, то никога няма да реализираме това, за което мечтаем. Ако все още изтъквате аргументи, че не всичко е възможно, то вие сте скучен и нереалистичен човек. Не вярвате в себе си, в приятелите си и в ресурсите, които живота ви предоставя, и не действате в кратки срокове.

Когато се аргументирате, че това което желаете е СКЪПО, означава, че оценявате вашите възможности като евтини. Това отново е признак, че не проявявате достатъчно самодисциплина, не сте достатъчно настойчиви да откриете нови знания, опит и източници на информация.

ОПРАВДАВАТЕ СЕ!

Когато усещате себе си, че сте готов ДА СКОЧИТЕ В НОВОТО НАЧИНАНИЕ, ще чувствате прилив на здраве и енергия в тялото си. Ще се усещате достоен с лицето, косата, сърцето си, осанката си, душата, умът и ще заразявате хората около вас с това позитивно излъчване. Ще имате яснотата и мотивацията като личност. Ще имате подкрепата на обкръжението си. Ще усещате вибрациите в пространството. Ще имате ясен план и ще действате.

Но ако нямате отговор на вътрешния въпрос „ЗАЩО“, няма да можете да издържите психически на предизвикателствата, които ще срещате по пътя си. Също така няма да имате куража да доведете до резултат желаното.

Запомнете едно, всеки път когато правите компромиси и отстъпки от вашата стойност, достойнство и самоуважение, ще губите. Ето защо създайте си ясни критерии за качество и ги отстоявайте.

Винаги когато казвате НЕ СЕГА и СЕГА НЕ Е МОМЕНТЪТ, то имате недостиг на енергия в тялото, не сте психически устойчиви, ресурсно не сте подготвени и не сте израснали до нивото, на което да заслужите това, което искате!