„Мъжът ми е страшно властен – той винаги определя кое как да се прави, струва ми се, че потиска децата. Аз самата съм напрегната винаги с него – дали ще направя нещо правилно. Това много ме тормози. Как да живея с толкова деспотичен човек?“ Това са редове от писмото на Ц. Я. от София, под него биха се подписали доста жени. И така…

Д: Счита се, че авторитарната личност е по-консервативна, изпълнена с предразсъдъци, търсеща виновник за своите собствени беди, демонстративно привързана към моралистичното начало и в същото време склонна да се подчини на лидера. Същевременно трябва да се направи разграничение между авторитарен характер и авторитет.

3: Авторитетът ти разрешава ти да избираш. Той ти помага и насочва. Авторитарният баща казва: „Аз съм доктор и ти ще станеш доктор!“ Авторитетният баща, като разбере, че детето не иска да стане доктор, се опитва да му помогне да намери собствения си път.

Д: Едно от основните качества на авторитарната личност в семейството е, че не води диалог с партньора. Авторитарният човек не вижда и не чува…

3: И има непрекъснато желание да контролира. Той се тревожи, когато нещо излезе извън неговия контрол. Такива хора много трудно създават истински партньорски отношения. Тяхната родителска позиция е: „Така е и това е!“ По този начин те своеобразно се самосъхраняват. Всяко излизане от този модел на поведение ги притеснява и изчерпва. Един от начините да се помогне на такива хора е да им се обясни, че не е толкова страшно, ако ситуацията не бъде изконтролирана.

Такова според мен трябва да е поведението на партньора на авторитарния човек.

Мисля, че част от грубо авторитарните хора страдат от вътрешни страхове. Страхувайки се, че няма да бъдат приети по желания от тях начин, те се налагат. Биха могли, разбира се, да бъдат предизвикани към самооценка, но с много меки ръкавици.

Д: Авторитарният човек може да почувства нужда от помощ, когато семейството му преживява криза. Имам предвид и тези естествени кризи, които следват семейната динамика. Ако семейството има деца, навлизащи в пубертета, много често авторитарността на родителите започва да не работи. И тогава е възможно авторитарният човек да се промени, да стане по-толерантен, по-понасящ различните от него. Ако той не може да се промени, тогава действително идва срив. С авторитарния човек конфронтацията е трудна. Но тъй като в него има едно малко, безпомощно, несигурно дете, което няма глас, защото диктаторът му е запушил устата, най-напред трябва да се опитаме да го успокоим това малко и несигурно дете. После е много важно да обезпечим постоянен приток на информация към този, който не е сигурен, че събитията ще протекат правилно, ако той не ги контролира. Препоръката към всички хора с авторитарни началници е да изпреварват тяхното желание да имат информация, като им я подават методично.

Аз мисля, че авторитарният човек има чувства, но не води диалог със самия себе си. Той е твърде рационален и твърде фиксиран към определени догми. Той не размишлява върху правилата, те не минават през сърцето му. „Правилата са нещо прекрасно. Имал съм късмет, че съм израснал с хора, които са ми давали заповеди, създавали са ми правила, които винаги са ми вършили прекрасна работа. И аз обичам да се подчинявам и да следвам така създадената стройна система.“ Но това не са изстрадани, преживени ценности, в тях няма нюанси.

3: Авторитарният човек е тъжен. Той е самотен – няма приятели, често е изолиран и в семейството си. Кара и другите да страдат. Ако няма правила, на него му е неуютно. Приел е, че трябва да има по една кърпа за ръце, за лице и за крака. Ама защо, ама как – няма значение. И понеже много се хванах за въпроса как може да бъде променен един такъв човек, се замислям дали не трябва да се почне именно разговор за вътрешните му терзания.

Д: Споделянето е първата стъпка към контакта. Авторитарните личности не са много диалогични, те трудно споделят. Аз съм срещал бащи, които говорят на синовете си само императивно: „Ти трябва да си такъв.“ Оплакването на едно от тези деца бе, че не иска да се прибира вкъщи, защото там е студено. То мечтаеше да отиде в Африка и винаги да му е топло. След известна работа се оказа, че у дома то е непрекъснато преследвано от властния глас на баща си. Стигнахме до момент, в който бащата сподели, че и на него му е студено в някои моменти. Така започна разговор. А разговорът винаги е нещо уютно. Разговарящият човек спира да бъде авторитарен, той е вече в друга роля… Започвайки да споделя собствените си чувства, той се вглежда в тях. Друга препоръка към проявяващия признаци на авторитаризъм е да се научи да наблюдава. Да гледа сменящите се изражения на хората в трамвая, да плъзга поглед по минувачите… Да не се мъчи да побеждава, да налага себе си, да търси нещо в околните, а именно да наблюдава.

3: Има опасност от съжителството с авторитарен родител у детето да се формира или комплекс за малоценност, или същият поведенски модел като на родителя.

Д: Нещата доста сложно се преплитат в предаването на модела. Семейство с тоталитарен родител може да излъчи един доста пасивен и безволев наследник. Когато реши да създаде собствено семейство, той обикновено се свързва с авторитарен тип.

3: Естествено един нерешителен човек не те стимулира към партньорство, а към отношения родител-дете. Той се поставя в позицията на детето и очаква от теб да го ръководиш и да раздаваш правосъдие. Все си мисля, че за да не се възпроизвежда един такъв модел на брачни взаимоотношения, родителите трябва да се научат на партньорство – и помежду си, и с децата си.

Д: Имаме пациент, при когото има дългогодишна история на акцентуирано поведение. Там съществува един много мек баща, който вероятно никога не е казал своето „Не“ на сина си. Детето се е развивало много свързано с майката, превръща се в човек, който през целия си живот се конкурира въображаемо с бащата. Сега се изживява като свръхсилен и си купува оръжие. В своето поведение този мъж е авторитарен, много трудно се говори с него, много трудно се постига разбирателство. Той упорства, макар че няма силна воля. Той просто е инат и следва само собствените си вътрешни догмати.

3: Дотук намекваме все за мъже. Бих искала да чуя какво ще каже Давид за авторитарната, властна жена.

Д: Аз ще си послужа с пример: идва при мен семейство с дете, което има и създава проблеми. Бащата – военен с висок чин. И никой не започва да споделя проблемите. Тогава попитах кой е генералът в семейството и се оказа, че съм улучил десетката. Бащата – нежен човек – смънка, че работи в армията, но вкъщи генералът е жена му. Оказа се, че родителите на мъжа са му избрали и натрапили съпругата. И той се е подчинил. Сега дъщерята има проблеми със своите интерперсонални отношения. Тя заявява: „Искам моите родители да убедят едикое си момче да ми стане приятел!“ Тук се усещаше влиянието на майката, която проявява незачитане на чувствата у противния пол… Въпреки че е много авторитарна, тя не е съумяла да каже определено „не“ на дъщеря си по отношение на някои неща. Да кажеш „не“ е много важно – трябва и да те чуят, и да те разберат.

3: Има един проблем, свързан с адаптацията на авторитарната личност към среда от силни личности. Когато това се случи и няма избор, най-често авторитарният човек развива някакво психосоматично заболяване – гастрит, язва, високо кръвно… Стремежът за налагане, агресията няма къде да ги пласира и затова те се обръщат навътре. Казано с други думи, самоизяжда се.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара