Страховете, които парализират човек, които пречат на нормалното му функциониране, които го водят до страдание – не са в неговата природа, те са следствие от отдалечаването му от себе си, от чувствата, инстинктите, копнежите, те са сигнал, че не живеем пълноценно и истински. Вместо да бягаме от ирационалните страхове и да водим борба с тях, печелившо и мъдро е да се обърнем към тях и да разберем какво ни казват.

Каква е разликата между нормалнопсихологическите и ирационалните страхове? При нормалнопсихологическите имаме реална, конкретна заплаха отвън – страхът в този случай е адекватна наша реакция, която помага да мобилизираме ресурсите си за справяне и да отстраним или минимизираме последствията за нас.

Пример 1: Ако сме решили да пътуваме с кола, но ставаме сутринта и виждаме, че вали сняг, пътят е заледен, нормално е да изпитаме страх и притеснение за живота си, ако предприемем пътуването. Вече на база личен опит и познаване на собствените ресурси, всеки ще вземе адекватно решение – дали отказ от пътуването или пък ще кара с ниска скорост, ще вземе със себе си вериги и други необходими неща, които да помогнат при нужда. Т. е има заплаха, има осмисляне, вземане на решение, действие, страхът изчезва.

Пример 2: Изпитваме продължителна болка някъде в тялото, т. е заплахата, която съществува, е загуба на здраве, живот. Нормална реакция е да отидем на лекар, да проверим какво се случва с нас и да предприемем мерки за лечение, ако се налага. Тогава нормалнопсихологическият страх си е свършил работата –

да ни мобилизира да се погрижим за себе си

и да продължим живота си с лекота.

Този пример обаче няма нищо общо с ирационалния страх от болести, когато човек се страхува от всякакви болести, но не ходи на лекар, или пък ходи често, но така и не може да повярва на лекарите, че е здрав. Тук  страхът от болести няма за цел да насочи човек към действие, а обслужва други дефицити на личността му.

Ирационалните страхове – при тях няма конкретна външна заплаха за човека, всичко се разиграва в полето на въображението.

Активират се, когато външни фактори се срещнат с личностни дефицити на човека. Живеем в свят, в който нуждата от промяна, адаптация, себеактуализация се налага постоянно. Това означава да умеем постоянно да намираме и отстояваме себе си, ценностите си, да развиваме доверието и връзката с вътрешния си свят, да търсим сигурността в нас, а не в други хора или идеи. Най- често ирационалните страхове

взимат сила над нас по време на загуби, раздели и големи промени

Примери за ирационални страхове: страх от болести, страх от високо, страх от изява, страх от полудяване, страх от загуба на контрол, страх от возене в кола, страх от открити пространства, страх от провал, страх от насекоми… Списъкът може да бъде безкрайно дълъг.

Под тези страхове обаче стоят едни по-дълбоки страхове, които също са ирационални. Това са страхове от отхвърляне, от изоставяне, от унижение, от несправедливост, от предателство. Тези страхове

носят корените си от детството

Едно дете е напълно зависимо от родителите си. Още от зачеването си то е открито и с безрезервно доверие в родителите си. Те са тези, които ще му дадат безусловна обич, подкрепа, нежност, грижа, ще му помогнат да оформи за себе си онзи светоглед, който да го води към щастлив, пълноценен и удовлетворителен живот. Ако родителите не са адекватни, ако те не умеят да обичат себе си, да се уважават, да ценят свободата си, тогава няма да могат да погледнат и на детето като на отделен индивид с неговите потребности.

Едно дете, което се е молело истински на родителя си, но той не е бил адекватен да откликне, да не говорим пък ако е груб – това дете ще запечата в съзнанието си идеята: „Аз не съм достатъчно важен, моите потребности пречат, правят ме уязвим, няма да се моля, за да не почувствам отново тази болка, че не ме обичат така, както копнея“. Дете, което е било искрено в отговора си да каже „Не“ на нещо, което не му харесва или му пречи и е получило порицание за това и правото му на отказ не е било уважено, ще се откаже от силата да отстоява личността си и важните за него неща, защото не иска да загуби обичта на родителите си.

Ако всеки се поразрови в миналото си, ще се сети за поне едно травмиращо събитие, когато се чувствал сам, изоставен, отхвърлен, унизен, засрамен, малоценен – да, това са ужасно болезнени преживявания за едно дете. А най-болезнени са спомените от събития, които са се случили още в утробата и след това – до първите 7 години.

Страховете на бебето се запечатват в тялото с емоциите

и преживяванията, които са били изпитани, страховете от отхвърляне и изоставяне са равносилни на усещане за смърт, за несъществуване и крайна самотност.

Всеки човек, за да живее живота си здрав, щастлив и удовлетворен, означава да задоволява човешките си потребности от принадлежност, утвърждаване, близост, автономност, сензитивност, сексуална интимност, себеактуализация. Задоволяването на тези потребности е свързано със здрави поведения – планиране, подчинение, агресия, съблазняване, проверка на реалността. За да ги прави човек, означава да има доверие в себе си, защото това е свързано със задвижване към другите, показването на себе си пред другите – което неминуемо води до досег със старите рани. Макар и потиснати и изтласкани, болезнените емоции не изчезват, като ги отричаме и избягваме. Често човек прехвърля свои усещания и емоции от миналото върху ситуации в настоящето, които нямат общо, най-малкото защото той вече не е онова малко беззащитно дете.

Само съзнателната работа върху себе си, осмислянето, изплакването, обичта, поглеждането от друг ъгъл,

превръщането на страданието в състрадание,

могат да ни помогнат да се отворим отново за живота и другите.

От друга страна, това, че у човек е блокирано някое здраво поведение, не означава, че потребностите му изчезват. Това, че си забраняваме нещо човешко, не означава, че то не действа в нас, напротив – действа и то по изкривен начин – каквито са именно ирационалните страхове. Да, ирационалните страхове вършат работа, иначе не биха съществували, през тях някои хора казват неща, които не смеят директно и открито: нямам доверие; имам нужда от грижа, внимание; имам нужда от теб, от твоята близост; не искам, не ми харесва; имам потребност от време за себе си; нуждая се от почивка; виж ме, утвърди ме. Това в психологията се нарича вторична печалба.

Ирационалните страхове са видимата повърхност на дълбоката страдаща личност. Заеме ли се човек със себе си, с това да отвори и почисти раните, започне ли да говори честно и открито, да си позволи да бъде уязвим, да си позволи да бъде здраво агресивен, да започне да живее живота си така, както той го разбира и го прави щастлив, тогава и ще изчезнат ирационалните страхове, защото вече няма да има нужда от тях.

Още статии от авторката – в личния й блог

Facebook Twitter Google+

0 Коментара