Имате ли проблеми с общуването? Изслушват ли ви околните?

Вероятно ще се учудите колко директна е връзката между намерението ви ясно да изразите своите желания и дишането. На мъжете се удава по-лесно, което обаче не означава, че дишат правилно и нямат проблеми при разговор. Правилното дишане ще ви помогне и да се освободите от някои психични проблеми. Забелязали сте навярно, че съществуват хора, които винаги отговорят с уклончиво мънкане, което би трябвало да означава нещо като да-не, по-често използвата „може би“, „обаче“.

Изговаряйте ясно и достатъчно силно думите и изреченията.

Вслушайте се в гласа си.

Харесва ли ви това, което чувате? Или според вас думите ви звучат тихо, неуверено, прикривайки или издавайки собствената ви нерешителност?

Гласът е сеизмограф на душата, той оформя впечатлението, което оставяте у околните за себе си. В отпуснато ( идеално ) състояние той звучи хармонично, с нормална сила и малко по-дълбоко, отколкото във всекидневните ви разговори или спорове. Трябва да познавате този свой  „естествен“ тон на гласа си.

С дихателни и говорни упражнения бихте могли да постигнете тази естественост.

Няма да повярвате, докато не опитате, но така ще се повишат авторитетът и самочувствието ви. Научете се ясно да казвате „аз искам“ вместо „бих искал“ или „би ми било приятно да…“. Зад това се крие не само позитивно мислене, но околните да могат ясно да чуят и разберат вашите желания.  Та всеки от нас има какво да жане, нали!

Започнете така:

  • Поддържайте контакт с очи по време не разговор.
  • След важни изречения правете малки паузи (бройте до 3).
  • Дръжте се сърдечно. Позитивните чувства се изписват на вашата мимика и външен вид в степен, съответстваща на темперамента ви.
  • Ясно формулираните изречения предизвикват и ясен отговор.
  • Най-значителното и най-важното накрая подчертайте още ведньж.
  • Някой иска да Ви прекъсне? С усмивка поставете ръка на рамото или ръката му и довършете мисълта си: „Извинявай, още не съм свършил…“
  • Дръжте на мнението си.

Избягвайте:

  • Употребата на празни думи от рода на „така да се каже“, „междувпрочем“, „да продьлжа по-нататък“ и др.
  • Индиректния изказ с очакването, че другите ще ви разберат (например „Не духа ли малко тука“ вместо „Моля те, затвори процореца).
  • Обстоятелствените фомрулировки като „обаче“, „когато“, „може би“, „при известни обстоятелства“.
  • При говор да бърчите чело, да прикривате с ръка устата или носа си.
  • Да подчертавате несигурността си с висок тон.

Когато говорите по телефона:

Нe забравяйте, че отсрещната страна не вижда очите ви. Затова с усмивка ще постигнете повече. Спазвайте следното:

  • Усмихвайте се, това се „чува“!
  • Започнете с лично обръщение: „Госпожо Петрова…“ Това ангажира и подсказва на отсрещната страна, че знаете с кого разговаряте.
  • Някой иска да отклони поканата за среща, за което всъщност се обаждате. Нe разтегляйте разговора – изразете ясно желанията и предложенията си. Ако не се съгласят, не се примирявайте с „Що се обадя пак“, а предпочетете: „Утре в 10 ще би позвъня, за да се уговорим“

Още съвети:

  • Четете вестниците на глас, като изговаряте ясно всяка сричка.
  • Високият глас издава известна несигурност и високо напрежение. Това лази по нервите не само на този. който говори, но и на този, който слуша. Ще ви помогне автогенната тренировка за отпускане на напрежението и изправената стойка при говорене.
  • Накъсаната реч също не предразполага към изслушване. Правете често упражнения пред микрофона на касетофона и след това се чуйте. Четете от вестник изречения и проследете такта на дишането си.
  • Тънкият, тих гласец рядко ще бъде чут при важна дискусия. Тук ще ви помогнат упражненията за правилна стойка и пеенето на глас.
  • Преди важен разговор застанете изправени, затворете очи и дишайте дълбоко няколко секунди, докато почувствате отслабване на напрежението.
  • Може да упражните на глас разговора.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара