Март 2010 година. InSighting център за психотерапия и личностно развитие.

Причината да се запиша на курс по хипноза беше, че бях твърде изморена от ежедневието си и с цялото си сърце копнеех за почивка. А защо хипноза? Сестра ми беше изкарала същия курс две години по-рано и си спомнях как всеки ден се събуждаше нетърпелива да отиде, а като се завръщаше вкъщи, сякаш нито аз, нито битовото ежедневие съществувахме. Беше вдъхновена и не спираше да ми разказва за отварянето на някаква автономна зона, която съществува извън времето и пространството, за митовете и фактите за хипнозата, за невероятните неща, които се случват. И тъй като е филолог с дар слово, слушайки я, си представях магична реалност, която неудържимо ме притегляше към себе си по същия начин, по който в детството ми приказките и книгите на Карл Май развихряха въображението и мечтите ми.

Никога не съм се страхувала от хипнозата, тъй както никога не съм изпитвала страх от непознатото. То винаги ми се е струвало съвършеният ориентир към най-доброто за мен във всяка сфера от живота ми.

Работата ми беше толкова напрегната, свръхземна и изчерпана откъм вдъхновение и креативност, че имах нужда не просто за час-два да се откъсна от действителността. Желаех много повече – чудо, вълшебна пръчица, която да направи от тиквата каляска и да ме отведе в разкошен дворец, на прага на който да ме посрещнат мечтите ми.

И курсът по хипноза се оказа моята вълшебна пръчица. Най-прекрасният дар, който съдбата някога ми е предлагала.А хипнозата се оказа

най-естественото състояние,

в което някога се бях намирала.

„Какво точно е хипнозата?“, най-вероятно ме питате в този момент. Може би някои вече спорят с мен с аргументите на най-разпространените заблуди за нея – колко опасна и екзотична е, как може някой да те „зомбира“, да извлече от теб нежелана информация или да те накара да правиш неща, които не искаш. Всъщност хипнозата не е нищо такова, никога не е била и никога няма да бъде. Хипнозата е транс, толкова дълбоко трансформиращ и пречистващ, колкото и всяко медитативно състояние. Транс, който се води от хипнотерапевт, и в който контролът, стъпката и развитието на сеанса е изцяло със сътрудничеството на хипнотизирания. Познавам това състояние много добре, тъй като до момента аз самата съм била под хипноза толкова пъти, че ми е трудно да ги преброя. Защото не познавам по-ефективно средство за промяна, както за разрешаване на конкретни житейски проблеми, така и за личностно развитие.

Цялата статия четете в сп. „Жената Днес“.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара