Д-р Димитър Тенчев е завършил МУ – София, магистър е по медицина и здравен мениджмънт. Преподава медицинска етика и социална медицина в МУ – София, и има кабинет по хипноза, хипнотерапия и трансперсонална психотерапия. Притежава сертификати с право за практикуване на хипноза и хипнотерапия. Председател е на фондация „Трансперсонална психология и психотерапия” – първата професионална организация в България с подобна насоченост. Практикува и преподава трансперсонална психотерапия чрез дишане (пневмокатарзис).

tenchev

Д-р Тенчев, какво представлява депресията?

Има две основни форми на протичане на депресията. Първата е инхибираната, в която има силно емоционално и ментално страдание. Характерно е усещането за безнадеждност, обреченост, безизходност,  дълбока тъга, липса на всякаква инициативност, тежест, горест. Интересното е, че при този тип депресия няма бурни емоционални външни изяви. Не е задължително да е съпътствана от рев, плач, тръшкане по земята, а напротив, тя е едно тихо отчаяние. Светът и събитията в живота се пречупват през призмата на негативен шаблон, в който се селектират само негативните, болезнените и лошите спомени и преживявания. То обаче може да е много дълбоко и ако е достатъчно продължително, може напълно да срине качеството на живот. Много характерни са пасивността, липсата на инициативност, нежеланието за нищо, двигателното потискане, тоталната демотивираност. Животът губи смисъл.

И без депресия смисълът трудно се намира понякога…

Винаги съм казвал, че не знам дали животът има смисъл като такъв. Ако вземем езотеричните учения, да, смисълът е да еволюираме, да се развиваме и т. н. Но това е една теория. Ако вземем бихевиористичната теория, то ние сме просто едни биологични същества и смисъл няма. Но от дългогодишното ми изследване на човешката психика и още по-дългогодишното ми самонаблюдение съм установил, че животът има такъв смисъл, какъвто ние му придаваме. А при този тип депресия ние избираме да не придаваме смисъл на живота си. Това състояние може да е кратко, ако имаме достатъчно енергия, сила, ресурс да излезем от него. Но може да продължи и доста дълго, което  да доведе до пълна резигнация от живота, сриване на потенциала на личността, талантите и до блокиране във всички сфери на съществуване – реализация, работа, себеизява, взаимоотношения.

От какво може да бъде причинена депресията?

Трябва да разграничаваме клиничната депресия, която често има генетична предиспозиция, от реактивната депресия, която може би много точно синтезира втората будистка истина: „Желанието е причина за страданието.” Има желание, то не се сбъдва и изпадаш в депресия. Или пък имал си нещо, към което си бил дълбоко привързан (любов, кариера, признание, богатство), а то ти е било отнето. И изпадаш в депресия. Имах клиент, който беше в двегодишна депресия, която беше инициирана от това, че приятелката му го заряза, замина за чужбина и започна свой живот. Той считаше, че не може да живее без нея. Въпреки  че е бил доста успешен бизнесмен, две години не беше правил нищо. Цял ден цъкаше игри на компютъра, пиеше много, за да може да заспи, пушеше по 3 кутии цигари, живееше от минали спестявания. Абсолютна липса на инициатива да прави каквото и да е. Впоследствие терапията активира ресурса на личностната му сила, което му даде нова гледна точка и днес той е водещ специалист в своята област в Европейския съюз.

А какво представлява клиничната депресия?

За нея може да се каже, че е генетично втъкана. Тя може да се прояви или да не се прояви. Но генезата й е много по-сложна. За наследствения елемент типичен пример е фамилията Хемингуей, чиито членове масово са се самоубивали. Там няма някаква видима външна причина. Клиничната депресия протича много по-тежко, много по-продължително и дори има риск за живота – страданието и болката са много силни. Не са редки и опитите за самоубийство.

И се лекува от психиатри?

Да. Но пациентите с клинична депресия е добре да бъдат лекувани и от психиатър, с медикаменти, и с психотерапия. Жена с клинична депресия много упорито настояваше да я лекувам, накрая се съгласих. Идваше на терапия, на сеанси по хипноза, на семинарите ни по интензивно дишане. Срещна се с моите методи, които не бяха гальовни, не й помагах в самосъжалението. След 4-5 месеца имаше значително подобрение и то продължава втора година подред.

За клиничната депресия са характерни блокажите в организма – енергийни и соматични. В крайната й форма ти се иска да спреш да съществуваш, тъй като емоционалната болка е много наситена, в определени случаи даже нетърпима. И тогава страдащите посягат към транквилантите, барбитуратите, правят опити за самоубийство. Характерни симптоми са болки в мускулите, в гръдния кош, болки в главата от мигренозен тип, сърдечен дистрес, безсъние или прекомерно спане. Пациентката, за която споменах, спеше по 16 часа на ден. Нямаше сили да стане, не че искаше да спи непрекъснато, за да бяга от болката. Нямаше енергията да стане от леглото.

Други симптоми са липса на сексуално желание и апетит – както към храната, така и към живота изобщо. В крайната форма тези пациенти започват да възприемат живота като черно-бял, липсват цветовете, най-вече липсват емоционалните цветове.

Звучи отчайващо. А какъв е вторият вид депресия?

Вторият вид е ажетираната депресия, при която характерното е, че протича някак по-скрито. Хората с този вид депресия са понякога хиперактивни и със своята активност запълват или по-скоро маскират  емоционалните дефицити и страдания, които предизвиква тази депресия. Правят бизнес, кариера, печелят пари, сменят любовници. Често са лидери в обществото и са сочени за пример поради прекомерната си амбициозност. Но имат много високо ниво на тревожност и агресивност за някои неща, несигурност и страхове, които се крият зад тази хиперактивност. Когато някой ми каже, че работата му е всичко, веднага имам едно наум. При този вид депресия се измества акцентът от нас самите към външния живот, към желанието за придобиване, към нездравия стремеж за свръхконсумация. Но същевременно тези хора са неудовлетворени от живота си. Понякога нивото на тревожност е прекомерно високо и то може да предизвика различни психосоматични прояви като, да кажем, панически атаки. Тъй като са характерни продължителни емоционални състояния, наситени с гняв и агресия, се вдига нивото на някои биохимични показатели – адреналинът нахлува в кръвта и получаваш сърцебиене, задух, изпотяване, страх, че ще умреш…

Много интересна форма е т. нар. ноогенна депресия. Тя е отделна категория, а терминът е въведен от Виктор Франк, основател на школа в  аналитичната терапия. Тя се появява при някои хора без никаква причина.  Не е тежка и поразяваща като клиничната депресия. Не е и реактивна депресия, защото в живота на страдащите от нея всичко е наред. Обаче те са депресирани, потиснати, неудовлетворени, тревожни, имат страхове, понякога изпадат в отчаяние, усещат безсмислието на живота. А същевременно в любовта, в работата, в реализацията всичко е наред.

Няма ли всеки втори човек ноогенна депресия?

Тя е характерна за по-интелигентните хора, които не са удовлетворени от живота и от света като такъв. Те осъзнават, че не може само външните обстоятелства – факти, хора, събития, придобивки, да ни карат да се чувстваме добре. Депресията се проявява, когато губим себе си. Когато зейва бездна между вътрешния ни свят и автентичните вътрешни потребности на Аз-а и външната действителност. Колкото е по-голямо това разминаване, толкова по-силни са проявите на депресията. В този смисъл депресията и нейното производно – тревожността, може да се каже, че всъщност са фактори, които ни подбуждат към промяна. Ако имаме сили да извършим тази промяна, тя ще ни отдалечи от компромиса във външния ни живот и ще ни приближи към реализация на истинските ни желания, копнежи и мечти, които са втъкани в душата ни. Ще ни помогне да разгърнем личностния си потенциал и да се заявим като автентични личности, а не подражатели.

Какъв е пътят, който трябва човек да извърви от депресията към промяната, която лекува?

Трябва да бъде много наясно със себе си. Трябва да има силата да погледне честно и откровено към вътрешния си свят, да демаскира истинските процеси в психиката му. При ажетираната депресия ние бягаме от себе си, от страховете си, маскираме ги, не искаме да погледнем вътре в нас и в бездната, която става все по-голяма. Вакуума запълваме с… пуканки. Човек обаче не бива да е много самоаналитичен, защото депресията е повече емоционална болка и умът не може да я разреши по логически начин. Трябва да се самонаблюдава, да стане наясно какво иска наистина от живота. И дали нещо иска. И не на последно място трябва да приведе в действие тези свои желания. При депресията е много важно да има външна активност, но тя не бива да е погрешно насочена. Трябва да е в посока реализация на Аз-а, на нашите дарби, таланти, на истинските ни желания и стойности в живота, които са продиктуване от собствената ни ценностна система, а не наложени под диктата на социума.

Обичайно в живота си правим компромиси, за да оцелеем. Или за да ни боли по-малко. Или за да си прекараме весело и да избягаме от себе си. Това не е пътят на освобождаването от депресията, от целия утежняващ родов, биографичен и травматичен материал, който е бреме за психиката ни. Трябва да променим житейската си стратегия, курса на живота си, при който промяната е свързана със сърцето, не с ума.

Това звучи трудно. Как би могъл един човек да направи това със себе си сам, без помощ?

Затова има терапевти. Но всичко е въпрос на енергия. Когато чрез терапията и чрез определени методики, механизми на действие, преживелищни методи за действие човек повиши нивото на своята енергия, той има силите да се изправи срещу депресията и да тръгне по своя път. Но има и нещо друго важно. Депресията може да бъде и много креативна. Познаваш ли някой творец, който да не е бил депресиран?

Май не…

Недепресираните пишат чалга… буквално и в живота си. Депресията може да бъде в известен смисъл коректив на живота ни, но може да се превърне и в ад, от който да няма излизане.

Как с хипнотерапия можете да помогнете на човек с депресия?

С хипнотерапия и с пневмокатарзис. Това са преживелищни методи, които освобождават травмиращ материал, който е причина за депресията. С тяхна помощ можем да продължим на чисто, да вдигнем енергетиката си. Променяме филтъра на възприятието си, което променя и живота ни. Хипнотерапията и трансперсоналната психотерапия могат да помогнат до голяма степен човек да погледне през една нова гледна точка на нещата, които се случват около нас и с нас самите. Всъщност реалността до голяма степен е субективно обусловена. Ако погледнеш по друг начин върху проблема, можеш да разбереш, че от муха правиш слон, че си го преекспонирал в своята вътрешна действителност, без това да е обективна реалност. Психотерапията е изкуство, не може да се каже как ще помогне на хората точно. Има основни методи, но при всеки човек помощта е уникална. Аз все повече разбирам, че всъщност психиката се обуславя от личностната ни сила, от енергията, която носим в себе си. Енергията е лекарството на живота. Колкото повече сила имаш, толкова повече си себе си. И толкова по-явно и безапелационно предопределяш курса на своята съдба. Колкото е по-ниска енергията ти, личностната ти сила, толкова по-депресиран си, защото има разминаване между вътрешната ти вселена и действителността, която те заобикаля и дълбоко не те удовлетворява. Така че терапията може да бъде много ефективна, разбира се, ако човек има желание да излезе от тази депресия. Ако той няма желание, никой не може да му помогне. Сам трябва да подадеш ръка, за да те измъкнат от блатото

Можете ли да дадете съвет как човек сам да си помогне, ако усеща у себе си симптоми на депресия?

Моят универсален съвет е промяната. Нов курс в живота, като за компас служи сърцето ни и неговите потребности.

Често е трудно да идентифицираш причината за депресията.

Нещата, които те депресират, може да са многофакторни. Не казвам, че депресията винаги изчезва. Често тя остава като фон, но до голяма степен може да бъде управлявана, така че да се използва по креативен начин.

Но когато намериш ново светоусещане, ще привлечеш към себе си абсолютно нови обстоятелства, които няма да имат нищо общо с настоящия ти живот. Всяка промяна вътре в нас води до промяна извън нас. Нещата са взаимосвързани. Не може ние да се променим, а животът ни да не се промени.

Много хора ли страдат от някаква форма на депресия?

Много е висока честотата на депресия, защото е много високо нивото на неудовлетвореност у нас. Кажи ми кой е себеактуализиран от познатите ти? Аз съм виждал само няколко себеактуализирани личности в живота си.

 Какво влагаш в понятието „себеактуализиран”?

Пълно развитие на потенциала, тотална липса на конформизъм, да изпитваш удоволствие от това, което правиш, от това, което си, без да се опитваш да се доказваш на някого или да бъдеш някой друг. Намираш личната си легенда и извървяваш своя път. Както е казано в Бхагавад Гита: „По-добре изпълнявай лошо собствения си дълг, отколкото съвършено чуждия.” Колко са тези хора?

Facebook Twitter Google+

0 Коментара