Едно време, когато продаваха прясното мляко в пликчета, трябваше да си го варим вкъщи. Имаше специални съдове за това, с двойно дъно, чиято външна част се пълнеше с вода, а във вътрешната се сипваше млякото. И когато водата кипнеше, съдът започваше да свири пронизително и да изпуска пара от специален винтил. Това бе знакът, че млякото е сварено и съдът трябва да бъде свален от котлона. Изпуснеше ли човек този момент, млякото изкипяваше, надигаше се във вид на пареща бяла пяна, заливаше печката, съскаше върху котлона, цялата къща замирисваше на изгоряло, а самото мляко трябваше да се изхвърли. С една дума – свинщина.
Обществото ни в момента силно ми напомня за онзи отдавна забравен кухненски съд. Врящата негативна енергия, породена от всепроникващо чувство за несправедливост и безизходица се надига, пуши и отчаяно търси да избие отнякъде. И понеже моментът, в който съдът засвири (в нашия случай това бе онзи момент, когато Пеевски, Борисов, Цветанов, Цацаров, Нинова, всичките му там „патриоти” и цялата знайна и незнайна сган, заклещила държавността и правосъдието ни в клинч, връщайки България с десетилетия назад, трябваше да бъде издърпана от своите дупки, изправeна на съд и вероятно изпратена по затворите), отдавна е отминал,
гъстата вряла пяна започва да избива.
Прекипялото мляко на нашето търпение се излива от съда на нормалността и спокойствието, капе по котлона, цвърчи и мирише.
Първо бяха бежанците. Обаче усетихте ли как истерията по вардене на Родината от черните мюсюлмански пълчища някак внезапно изчезна, сякаш се разтвори във въздуха? Помните ли Динко? Последно се чу, че пребил приятелката си (моля, запомнете това, ще ни трябва по-надолу) и толкова. Изчезна.
А „циганските” стипендии да помните?
Гейзерът от омраза срещу близо – а вероятно и повече от – поне 10% от населението на страната ни, който изригна тогава? Изчезна. Стопи се.
Смрадта на прегоряло, която само преди месеци се разнасяше от малката ни балканска кухничка из цяла Европа, неусетно се разсея. Бежанците вече ни заобикалят отдалеч, момчетата, бутащи непознати жени по улиците, се оказаха не-цигани, уви, а хора като като господата Сидеров и Симеонов плавно се озоваха в официалното държавно управление. Съдът вече няма сили да свири, само се чуди откъде да изкипи. По липса на бежанци и други лесни за преборване малцинства (колко жалко, че евреите в България са толкова малко), на ред дойдоха жените.
Българката. Майката. Кърмилницата. Любовницата. Работният добитък.
По мое мнение, жените в България страдат от несъстояла се сексуална революция, подменена навремето от изкуствена, планова еманципация. Социалистическата жена остана все така впримчена в патриархалния модел на средновековна, подтисната България, където и Ренесансът се появява късно и само частично, с тази разлика, че през социализма от жената се искаше да работи наравно с мъжа. За целта тоталитарната държава (не без усилията на списанието, което четете в момента) ѝ осигури детски ясли и градини, млечни кухни и – при определени условия – правото да абортира, както и относителна равнопоставеност в работната среда. И това не е никак малко.
От гледна точка на еманципацията,
в някои отношения България формално е доста по-напред от държави като Австрия например. Проблемът е, че тази частична и изцяло икономически и идеологически мотивирана еманципация е изкуствена, наложена, внесена отгоре. Тя не е органичен, спонтанно породил се в обществото процес, какъвто е сексуалната революция, протичаща по същото време в САЩ и Европа. Тоталитарната, задължителна еманципация няма силата да пусне корени в ежедневния живот, да разтърси и промени възгледите на всички – и жени, и мъже. Тя е маска. И ето че днес, двайсетина години по-късно, тази маска започва да се свлича. Изпод нея се показва грозното, назидателно
смръщено лице на дълбокия български сексизъм.
Почти еднакво присъщ както на мъжете, така и на не малка част от жените у нас. Това лице има вулгарно подути силиконови устни и посинено око. То сплетничи срещу колежките, коментира дължината на полите им и занича в деколтетата. Любимите му фрази са: ”Глей я па тая!” и „Почнахте ли вече да работите за дете?”. За това лице всяка жена, която си позволи да има мнение, позиция или някаква по-висока обществена функция, е или дебела и/или грозна, или нечия любовница, или застаряваща досадница с незадоволено либидо. И този тип отношение не започва с госпожите Цачева, Кунева и Манолова, нито с няколкото журналистки, изказващи малко или повече непопулярни мнения в медиите или на собствените си стени във Фейсбук. Достатъчно е само да си спомним за „Хубавото Наде” или дори за Цола Драгойчева, ако щете. Действията и мненията на жената у нас са само
съпътстваща част от нейната личност, водещ е полът.
Който е изначално непълноценен, смята мрачното лице на българския сексизъм. И колкото повече се свлича маската, толкова повече негови активисти изпълзяват изпод нея. Млади недоучили бичета, които пребиват жени, познати и непознати. Кисели чичковци и лелки, коментиращи с погнуса абитуриентските тоалети на момичетата.
(Псевдо-)писатели, бълващи назидателни текстове, статии и цели романи, в които жените са опредметени, сведени само до реквизит. Майки, изискващи от своите снахи да готвят като тях, да се държат като тях, да си мълчат като тях, за да е добре на драгоценните им синчета…
Обаче сексизмът, освен глупав и адски старомоден, е опасно нещо, дами и господа. И както всеки друг вид дискриминация на биологична база, до нищо хубаво не води. Моля, огледайте се, сверете си часовниците, коригирайте си речника:
„Феминизъм” не е обидна дума, „п…ка” обаче е.
Когато един политик, журналист, преподавател, готвач, ватман и прочее е жена, това не променя нищо във факта, че е политик, журналист, преподавател, готвач или ватман и прочее.
Телата на хората в нашия век, тук, принадлежат на самите хора и всеки сам решава дали да се сгоди, обезкосми, дали да забременее/абортира или да се скопи.
Физическото насилие е престъпление, докато дължината и вида на дрехите не са фиксирани със закон.
Струва ми се, че това е основното. И то е съвсем просто. Като да дръпнеш млякото от котлона, преди да е осмърдяло цялата къща.
0 Коментара