„Коледа е извънредно положение. Коледа е баш сериалът. Сапунката на народите”, казва на 75 стр. авторката ни Петя Хайнрих. Както знаете, празниците могат да приличат и на природно бедствие, и на консуматорски маратон, но ние избрахме госпъловия им вариант – топло, живо, шумно, пъстро, свойски написан текст за хилядите смешни и тъжни лица на Коледата.
В този (пред)празничен брой ще откриете още: самопризнанията на няколко майки, справящи се с променлив успех с родителството, и остроумните афоризми на техните деца-учители. „И запомни, мамо, ако пак се ожениш, вече не бягаш, а стоиш и чакаш той да се махне от къщата”, съветва майка си Пепа Витанова 10-годишната й дъщеря Катерина, „най-добрия брачен консултант” (56 стр.). А Сашо, 13-годишният син на Михаела Петрова, я пита в стил дзен: „Мамо, нали да си обиден, означава да си сърдит на някого, докато забравиш?” (48 стр.) .
Съвсем други въпроси, но отново свързани с Малки принцове, задава 53-годишната ни авторка Вилдан Байрямова: „Защо все повече млади мъже си търсят остарели момичета за любов? И всъщност любов ли е това?” Отговаря й 28-годишният й кандидат-любовник: „А знаеш ли какво търсят момичетата сега – ако дрехите ти не са маркови, ти се присмиват; ако колата ти не е сребриста лимузина, просто си никой; ако нямаш пачка, си тръгват, и имат по 16 думи в речника.”
И понеже го обърнахме на Педагогическа поема, а все пак иде Коледа, за финал предлагам да си спомним не Макаренко, а Халил Джубран, който казва в „Пророкът”:
Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им.
Защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си,
Защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост.
Защото, както Той обича литналата стрела,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
0 Коментара