И до днес мъничко завиждам на жените, които носят бебетата денонощно до гърдите си, за да могат те да усещат майчиния пулс и да имат непрекъснат достъп до майчиното мляко. Завиждам и на тези, които имат нерви да отговарят на всички въпроси „Защо?”. Възхищавам се на майките, които сменят работното си място, за да са близо до детската градина, както и на онези, които се впускат в стръвна активност в родителски комитети и учат португалски или японски заедно с отроците си. Завиждам им за смелостта и самочувствието да се отдадат само на детето си.
Аз съм по-скоро от родителите, които си признават: „Обичам те, съкровище, но се случва отегчението да надделее над любовта ми”. И се обричат на цяла вечност мъки в ада на праведните майки.
Разбира се, понякога изпитвам съмнения дали съм добър родител. Цял живот ще го правя. Както написа Теодора Димова, майките са виновни за всичко. Но сред малкото неща, за които отказвам да се гърча в срам, е личната ми родителска еманципация.
Дъщеря ми трябваше да навърши 5, за да се осмеля да помисля, че мога да имам живот извън нейната орбита. Дотогава сякаш съществувах, за да съм й в услуга. И когато се преборих за правата си (започнах да обръщам внимание и на собствения си емоционален живот, нужди и удоволствия), върху ми не се изсипа градушка от справедлив божествен гняв. Оказа се, че съществуването на майката като самостоятелна единица, а не като придатък, още не се брои за грях. Пък и дъщеря ми беше по-скоро доволна от положението. Уравнението е просто: щастлива майка = щастливо дете.
Ако кърменето на поискване ви прави щастливи, гарантирам, че и бебето ви ще е щастливо. Ако носенето на детето в слинг ви доставя удоволствие, то и за него ще е такова. Ако японският е вашата истинска страст, залягайте над учебниците заедно с малкия Айнщайн. Ако обаче го правите за норматив или защото ТАКА ТРЯБВА, ще ми правите компания в ада.
Сигурна съм, че рецептите за родителско щастие не се продават като притурка към литературата за самопомощ. Те са това, което вие и детето ви ще научите един другиго.
А аз, за да си върна самочувствието на майка, ще добавя прословутите стихове на Халил Джубран. Пък нека са клише!
Твоите деца
не са твои деца.
Те са синове и дъщери
на копнежа към живот за себе си.
Те идват чрез теб,
но не от тебе,
и макар че са при тебе,
не ти принадлежат.
0 Коментара