В днешния свят може да направиш много неща онлайн. Да учиш, да се влюбиш, да загубиш приятели, да намериш работа, да напуснеш работа, да работиш, да пътуваш виртуално и т.н. Няма как обаче да изживееш любовта и да общуваш пълноценно без живия контакт. И училището от разстояние няма как да е по-ефективно от присъствието в класните стаи – заради опита, който само учителят на живо може да ти предаде, заради онова непринудено докосване, което разчупва ледовете на дистанцията.

Никакви технически средства не са в състояние да заменят емоцията от личните срещи. Те могат само да лишат децата от шанса директно да общуват, да срещнат първата любов, да създадат първия си приятелски кръг, да се състезават, да се скарат, да намерят истински авторитети, от плът и кръв, от които да се учат и които следват – не както го правят с виртуалните си (не)познати от Инстаграм… Да могат да напишат:

„На учителя с любов“ след време.

Годината е натоварена с много тревоги и неясноти. Още на старта й цари хаос относно бъдещето, дори близкото – след седмица или месец. Най-упоритият слух по време на първия учебен ден бе да се приготвим от октомври или ноември за дистанционно обучение. Децата не смеят да се зарадват, че са отново заедно и вече залагат кога пак ще ги затворят вкъщи.

Нерадостен старт,

напрегнат, прояден от съмнения – наред с всички нови и спорни правила, които трябва да се спазват.

На прага на учебната година каруцата на българското образование е натежала от тягостни предположения. Изглежда като каруца без перспектива. Не е лесно да я караш. През годините мнозина се опитаха и не успяха. Но все още не е преобърната. Затова е важно да се опитаме поне този път – когато покрай пандемията фокусът върху образованието е засилен, да го направим както трябва. Няма как да се случи това само със забрани и глоби.

Нужна е надежда.

За да не пропускат децата ни важни неща и етапи от порастването си, уплашени за бъдещето. Можем и трябва да бъдем отговорни за себе си и околните, да пазим живота, но и да не забравяме да го живеем. Ученици, учители, родители – предстои ни да проявим търпение един към друг.

Защото образованието е ценност и е „единственото нещо, което може да защити света“, както казва музикантът Саша Гьотцел в интервюто си в този брой на „Жената днес“.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара