Докато пиша това, по радиото чувам, че днес е Международният ден на мъжа. Извинете, но е смешно. То този свят, както знаем от баба ни Ета Джеймс, е мъжки. Мъжете все още не са изчезващ вид, не могат да се оплачат от накърнени права, правата те са си ги измислили. Какво тогава искат тези мъже, за бога?

Не съм защитник на презрителната теория, че мъжете са прости същества. Дай им секс и топла супа и хоп – всичките им нужди са удовлетворени. Е, вероятно има и такива, но те остават извън нашето полезрение. (Говоря за ошкембените бабаити, които псуват циганите и бежанците на третата ракия, защото анонимната омраза е единственият им ветропоказател, че са истински български юнаци, по-голяма смелост те никога няма да проявят, най-много да пребият детето от безсилие.) Ние се целим в по-елитни човеци и свидливо удостояваме със званието „мъж“ само еволюиралите от приматите индивиди.

Истината е, че не зная какво точно търсят мъжете. Както ще видите от текстовете на авторите ни – все умни и чудесни момчета, и те самите не са съвсем сигурни. Въртят-сучат, ама нямат универсално упътване, което да се прилага към всеки заслужаващ вниманието ни екземпляр.

И това е чудесно, защото ги приближава повече до нас, жените, които сме известни с ината си да искаме неизвестно какво, но веднага.

Светът, разбира се, е по-интересен, когато търсиш, а не когато имаш упътване. А ако все пак настоявате за нещо константно, дайте на мъжете любов. Тя никога не е излишна.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара