Всичко започна със страшната катастрофа, при която пиян шофьор блъсна нашия колега Даниел и той месеци наред се бореше за живота си, за възможността да проходи отново и за правото си да осъди мерзавеца. Това със съда е друга история. Но един хубав ден Дани се появи в редакцията. Беше с патерици и с белези по лицето, ала пък широката му усмивка не слизаше от лицето му. Изглеждаше като човек, който е минал през ада и там някъде, в морфиновото опиянение на упойките, в най-голямата болка и отчаяние е открил Смисъла на живота. И той не е 42.

В този брой събрахме историите на няколко човека, които са стигнали дъното на злощастието, които са подушили смъртта, мъката ги е заляла и са били на ръба да се предадат. Но. Когато вече не е имало за какво да се захванат, са се сграбчили за косите и са започнали бавното, трудно, изтощително изваждане от тинята на мрака.

И знаете ли какво? В тези хора има много повече смелост, вяра, смях и надежда, отколкото в много други. Сякаш мъката ги е събудила и са сменили лентата, предавката и посоката. Те не бързат, дишат дълбоко, броят звезди, отсяват ценните си приятелства, пишат стихове, радват се.

Мамка му и живот! Няма да му се дадат. Несправедлив, чудовищен, болезнен, изстрадан и скъп. Те цената са си я платили и сега ще му се насладят. Викнете по едно голямо, пуснете танго и дайте залеза по-цветен.

А смисълът на живота, разбира се, е самият той.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара