Книжна душа съм аз. Печатарско мастило тече по вените ми, заглавия са изографисани върху челото ми. Книгите буквално заемат всяко свободно място в живота ми, както (с право) се оплакват близките ми, принудени да се борят за жилищна площ и внимание с всичката тази хартия наоколо.
Книгите са замествали всяка липса в живота ми. Дефицит от романтика, тръпка, пари, смях, празни обещания, справедливост… всичко съм компенсирала с тях.
.jpg)
Зная, че не съм единствена. Много сме и е време да излезем на светло. Да се разкрием. Да вземем властта. Няколко четящи (и пишещи) хора ще намерите като автори в темата на този брой. Други тепърва ще вдъхновяваме. Но хубавото е, че да се чете става модерно. Секси е някак. Току виж, един ден четящите вземат връх.
Дотогава действайте по принципа на Граучо Маркс, който казва: „Намирам телевизията за много ценна от образователна гледна точка. Всеки път, когато някой включи телевизора, аз отивам в съседната стая и чета книги.”
Надявам се да е заразително.
0 Коментара