Детството, както вече си разбрало, мило дете, е двулично време – понякога е пълно с игри, радост и смях, друг път всеки ден е изпитание и истинска окупационна война. В повечето случаи получаваш малко от едното и гарнираш с повечко от другото. Но ако имаш приятели, нищо няма да ти се услажда така, както времето с тях.
Всеки има нужда от своите Карлсон или Точица. Дори когато порасне. Особено тогава.
Намери хората, които ценят душата ти и ги дръж близо до своята. Не бъркай суетното мимолетно внимание с истинското приятелство. Запази този, който ще остане с теб в успехите и в провалите ти, който ще пази честта и тайните ти и ще брани твоите знамена, както ти повеждаш неговите битки.
Приятелството е най-щастливата част от детството, скъпа моя. А когато пораснеш, пак приятелството ще те връща към него. Приятелите ще ти дават вдъхновение, сили и смях, когато най-много имаш нужда, дори и на сутринта да изпитвате тежко главоболие от толкова вдъхновение. С тях всяка работа ще бъде игра, а всяка игра – чудо.
Виж този опашат разбойник в крака ти – неговият нос има невероятно фин усет за приятелство и когато веднъж го открие, за нищо на света не изпуска тази следа. Той не щади доверие и вярност. Защото знае:
Казва се „приятел пръв“,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси;
пръв и без да се запита
прав ли си, или не си;
пръв за теб леда пролазва;
пръв за теб пролива кръв —
ето за това се казва,
че приятелят е „пръв“!
0 Коментара