Салатата е един експеримент на монасите от Бенедиктинския манастир Сан Бенедетто ди Норча. През 10-и век, когато е основан манастирът, в хрониките е записано, че дошли пет поредни години на глад и мор поради суша. Монасите имали земя за обработване, но всичко изгаряло. Един от тях предложил да засаждат само подземни растения, такива, които слънцето в Умбрия не може да изпепели. Оказал се прав. Грудковите растения устоявали на жегите.
Така започнало яденето на варен алабаш, който обаче не успял да задоволи вкусовете на бенедектинците. Към алабаша прибавили червено цвекло, моркови, ряпа и се получила супа с не особено привлекателни качества, но разхлабваща червата.
Експериментите продължили цели три години, докато се стигнало до решението, че и най-безвкусните неща, трябва да се подправят с фантазия.
Варените зеленчуци се настъргвали, прибавяли няколко скилидки чесън, заливали със зехтин и портокалов сок.
Тази салата е неописуемо вкусна. Лично аз я приготвям целогодишно в два варианта – с варени и със сурови ингредиенти.
За четири порции са необходими: 2 големи моркова, голяма глава червено цвекло, малка глава алабаш, средна глава бяла ряпа, две ябълки и сокът на 2 портокала. В суровия вариант всичко се настъргва, прави се заливка от зехтин и портокалов сок, прибавя се сол на вкус и се оставя да престои в хладилника няколко часа.
Вареният вид на същата салата: сваряват се зеленчуците, настъргват се, посоляват се на вкус, прибавя се чеснова паста и се залива със зехтин и портокалов сок.
Не съм забравила, но мисля, че всеки знае – грудковите растения се обелват след варенето.
Не е необходимо да пиша за качествата на тази салата. Те са ясни. Само ще добавя, че и в двата варианта тя идеално почиства червата, отводнява и повишава потентността. Не мога да обясня само защо на монасите им е била необходима такава сексуална мощ, при условие, че са дали обет за въздържание, но това е Италия, а там много неща са необясними.
0 Коментара