Блогът на Десислава Димитрова И накрая щипка сол е номиниран в конкурса Годишни награди за кулинарни блогове 2018 в категорията  Крилце или кълка – Най-добър блог с рецепти с месо и дивеч.

Петите годишни награди се осъществяват с помощта на МЕТРО.

Представяме ви менюто за звездна вечеря на Десислава Димитрова.

Сигурно за някого една звездна вечеря би трябвало да се състои в някой скъп и луксозен ресторант с изискани и миниатюрни гурме блюда. Макар че и на мен често ми се е искало да съм част от пиршествата на Хестън Блументал, примерно, предпочитам уюта на дома си, когато посрещам гости! И тъй като тази вечер всички сте на гости у дома, храната ще приготвя аз, а не някой звезден шеф-готвач.

За перфектната вечеря според мен най-важното дори не винаги е какво има на масата, а кой е около нея. Защото приятната компания и емоциите са подправката, която прави ястията по-вкусни, дори и да са само хляб и сол.
Но спокойно, няма да сме само на хляб и сол! Всъщност хляб дори няма да има, защото се оказа, че през 2018 г. не съм публикувала рецепта за хляб.

Ще започнем с Пълнени домати с млечен пастет и орехи

В това предястие са събрани любими вкусове за всеки българин. В зависимост от това какви домати като форма, големина и вид ще изберете за него, можете да постигате различен ефект всеки път. Идеално се комбинира с добре охладена ракия и ще събуди апетита и очакването за следващото специално предложение в менюто.

Продължаваме с Пълнени гъби с бекон и крем сирене

Подходящи са както за предястие, така и за основно.

За основно избрах Пиле с хрупкава коричка и пикантни печени зеленчуци

Пролетна салата с пресен лук и маслини/и дресинг с доматено песто/ ще прави компания на хрупкавото пилe.
Рецептата е публикувана доста преди 2018 г., но я включвам в звездната вечеря, защото е просто страхотна, а и сега и е времето.

А десертът ще е Торта Павлова с ягоди. Избрах я, за да постави лек и свеж финал на днешната вечеря.

Коя е Десислава Енчева?

Казвам се Десислава Енчева и живея в Айтос. В последните почти десет години за себе си избрах да остана вкъщи и да се грижа за семейството и дома си. Дъщеря ми е на 9 г., а синът ми на 18 г., с ГРР и аутизъм и се нуждае от подкрепа в почти всяка ежедневна дейност.

В свободното си от готвене, експерименти и издирване на рецепти време, чета, уча и се упражнявам да снимам. Не само храна!

Ако трябва да съм напълно откровена, не си спомням точния момент, когато реших да създам блога. Не е било някакво осмислено намерение, просто така се случи. От първата ми среща с Blogger като платформа за лични блогове имам регистрация там – най-малкото, за да последвам любимите си блогове. Много, много по-късно започнах да публикувам някакво съдържание, което изненадващо за мен, раздвижи статистиката. Стана ми любопитно и интересно. Усещането все още е като да извикаш и ехото да ти отговори. Покрай блога открих хора със сходни на моите или същите интереси. Хора, от които научих, че нещо толкова делнично и прозаично като да приготвиш вечеря за семейството си, може да се превърне в творчески процес.

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

Традициите в моето семейство са като във всяко друго. На празници майка ми приготвя трапезата и се събираме всички – родителите ми, аз и сестра ми, съпрузите ни и нашите деца. Ястията са традиционни български, с продукти собствено производство и много вкусни.

Първото ястие, което сготвих или по точно си спомням, че съм готвила, е една картофена супа. В четвърти клас по трудово обучение имахме готварство и половин срок готвихме картофена супа. Аз пожелах да я приготвя и у дома. Резултатът беше хрупкави картофи и пресечена застройка.

Истината е, че не съм се въртяла особено много около майка ми и бабите ми в кухнята, за да помагам, да гледам и да се уча. Просто, когато бях малка това не ме вълнуваше.

Разбира се, имам няколко грандиозни и незабравими изпълнения! Например една пица със содено тесто, замесено в средата на детската стая, за да не пропусна някакво детско предаване. Не помня кое е било предаването, но пицата ставаше за ядене.

Когато се омъжих, можех да приготвям три-четири ястия, а всичко останало научих с много питане, кулинарни книги и  експерименти. Кого научих аз? Не знам, надявам се споделяйки опит и идеи са съм вдъхновила някого да приготви нещо вкусно за семейството си.

Воденето на кулинарен блог е едно доста удовлетворяващо и осмислящо (престоя в Интернет) занимание.

Нямам план и не следвам определен ред при избора на рецепти. Не си подготвям с месеци предварително или специално рецепти за повод или празници, които да публикувам в точния момент. Някои от публикациите пиша веднага, други пък редактирам по няколко пъти преди да публикувам, защото все пропускам нещо. Има и такива, които са написани и забравени в чернови. А имам и свалени, на които искам да направя нови снимки.

Номинацията за годишните награди на Блоговодител определено влиза в класацията за най-запомнящи се моменти от живота ми като кулинарен блогър.

Първиян коментар в блога – беше огромно събитие за мен и е много мил спомен.

Също е много приятно, когато случайно видиш някъде своя публикация, споделена от някого.

Съобщение с въпрос по някоя рецепта или с думи за благодарност, със снимка на приготвеното ястие.

Но най-забавният момент, свързан с блога, беше когато една вечер се прибира след работа съпругът ми и казва: „Имаш си фенове!“. През деня служебно бил в някаква фирма, където дамата, която му изготвяла документите, разглеждала кулинарна група или сайт, в случая няма значение, и разговорът тръгнал в посока колко обичам да готвя, та дори съм си направила кулинарен блог. Попитали за името, той казал, и настъпило голямо оживление в целия офис. Цяла седмица се смях на изражението му! Защото да списваш кулинарен блог може и де е много вълнуващо като изживяване, но да си съпруг на кулинарен блогър може да е доста травмиращо. Например никога не можеш да предположиш какво ще има за вечеря, като отвориш хладилника не знаеш планирала ли е нещо с тези продукти, не е ли планирала, това снимано ли е, не е ли снимано, ама ще го снима ли, снимай го най-сетне!!!

Сладко или солено?

Сладко, солено, кисело, люто и умами.

На кокал или с корен?

На кокал със салата.

Различни са причините, които могат да ме накарат да приготвя дадено ястие. Понякога е външният вид. Друг път е историята. Сторило ми се е трудно или го приемам като предизвикателство. Или просто в момента разполагам с тези продукти. От любопитство също.

Обожавам онзи момент, когато разговорите на масата секват от самосебе си и се чува само потракването на приборите. Тази тишина е повече от комплимент за мен!

Ако публикувам кулинарна книга, тя ще е посветена на семейството ми. Но първо да събера увереност да я напиша.

Истински се гордея с децата си. Всичко останало е на второ, трето, пето, десето място.

Имам доста гафове в кухнята, но това ме научи да превръщам дефектите в ефекти.

За пример ще дам едно предястие с печени и мариновани зеленчуци, което поднасям с подлучено цедено мляко. Беше приготвено за гости, доста преди да дойдат. От престоя в хладилника зеленчуците бяха протекли като ручейчета и маринатата бе образувала по ръба на чинията не езерце, а язовир, цял бент. Вкусна, но все пак не добре изглеждаща картинка. Омесих набързо брашно, вода и сол. Разточих, изпекох на тиган, нарязах на триъгълници. Оформих зеленчуците и млякото, така че марината да обиколи цялата чиния. Обиколих с хлебчетата. Те попиха излишната марина и това беше ястието, което се хареса най-много от гостите ми.

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата?

Най-горда съм с рецептата за Крем-пита „Краси“. Приготвих я за двайстата годишнина от сватбата ни и наистина много се гордея с резултата. Тя е моя импровизация по позната рецепта, но я обърнах отдолу нагоре и отвътре навън и се получи нещо съвсем ново и различно. И много вкусно!

Крем-пита „Краси“

Необходими продукти

  • 9 броя фини кори за баница
  • 150 г краве масло разтопено
  • 7 яйца /разделени на жълтъци и белтъци/
  • 150 г захар или на вкус /1чч непълна/
  • 1 л прясно мляко
  • 60 г царевично нишесте или нишесте ванилия
  • 150 г захар или на вкус за крема
  • около 250 г орехи/ или микс ядки/, но с повече ще е още по-вкусно
  • 50 г брашно с набухвател
  • ванилия
  • кора от лимон и портокал
  • по желание 1 желатин

за глазурата:

  • 100 г натурален шоколад
  • 50 мл прясно мляко
  • 50 г краве масло

за украса:

  • орехи, лешници, бадеми, шам фъстък, бял шоколад

Начин на приготвяне

150 г от орехите се смилат заедно с брашното с набухвател и лимоновите и портокаловите корички на ситно. Белтъците (7 бр.) се разбиват с щипка сол и няколко капки лимонов сок. Прибавяме на части захарта и продължаваме да разбиваме, докато напълно се стопи в белтъците, т.е. до не много твърди връхчета. Добавяме ядките и брашното и разбъркваме с шпатула нежно, докато се смесят.

Загряваме фурната на 200С.

Разтопяваме маслото (150г). Намазваме формата за торта с разтопено масло. Разделяме си корите три по три.

На дъното на формата застиламе кора, краищата да останат отвън. Намазваме я с масло. Отгоре друга кора без намазване. Третата кора отново намазваме с масло и сипваме 2-3-4 с. л. от сместа с белтъците. Разпределяме я навсякъде. Завиваме със стърчащите краища на корите сместа и намазваме с масло. Печем в загрятата на 200 С фурна, докато порозовеят апетитно корите. Така процедираме и с останалите кори. Формата след първия блат е гореща! С остатъка от белтъците си изпичаме един-два (за колкото стигне сместа) тънички блата. Намазваме с масло и сипваме няколко лъжици от сместа,разстиламе на тъничък пласт и запичаме, докато краищата му порозовеят.

Оставяме ги да се охладят добре.

През това време си приготвяме класически крем ванилия.

Слагаме да заври 800 мл от млякото, заедно със захарта (за крема). Разтваряме нишестето в 2-3 с.л. вода и добавяме към жълтъците. Разбиваме добре и прецеждаме през цедка. Разреждаме с малко от горещото мляко и наливаме в врящото мляко. Бъркаме енергично и без да спираме, докато се сгъсти.

Желателно е сглобяването на тортата да стане още докато крема е горещ, така по-бързо ще омекнат корите. Добавянето на желатина също е по желание и в случай, че сладкиша ще бъде сервиран на следващия ден. Просто е много кремест и мек и нещо трябва да го държи, ако искате едно добре отрязано парче.

На дъното на формата, в която пекохме блатовете, както си е добре омаслена, слагаме блат с кори. Надупчваме го с шишче навсякъде, може да се сиропира леко с четка с малко прясно мляко, поръсваме с натрошени по-наедро ядки и заливаме с горещия крем. Върху крема още един блат с кори, отново ядки и крем, третия блат по същия начин, завършваме с блата без кори като върху него заливаме шоколадовата глазура. Тя по принцип изобщо не е задължителна, може да украсите както ви харесва.

Загрях 50 мл прясно мляко заедно с 50 г масло, щом завря свалих от котлона и добавих натрошения шоколад. Разбърках, докато се разтопи и смеси идеално. Залях тортата с горещата глазура.

Върху глазурата украсих с цели ядки и настърган бял шоколад.

Оставих да се охлади и прибрах в хладилника за около 2-3 часа.

За толкова кратко време беше станала толкова сочна, че почти се разпадна при разрязване. Затова си мисля, че по-добре и по-лесно би било да е в квадратна форма.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара