Какво ни носят всички хора, които срещаме по пътя на живота си?

Прагматичните сред нас не вярват, че срещите с различни хора имат дълбок смисъл, защото просто животът се случва.
Съвременният коучинг твърди съвсем друго – че всеки от нас е средноаритметичното на 5-10 души, с които общува най-често. Най-смислени са социалните връзки, които изграждаме с успешни, любознателни хора и с такива, които не се страхуват да правят промени в живота си.
Често, колкото и да сме окрилени от желанията си да постигаме целите си с лекота, животът ни среща с
трудни, консервативни и своенравни хора.
С такива личности ни се налага да водим политики, да им отделяме повече време и внимание, да харчим нервен ресурс, за да ги опознаваме и да се стремим да разбираме какво стои зад усложнения им начин на общуване.
Съвременната приложна психология, твърди че такива хора често за били засипвани от изискванията на своите родители и с трудност са постигали желанията си. Критериите и изискванията на родителите им са ги поставяли в позиция да носят твърде голяма отговорност за възрастта си. Налагало се е да се грижат за по-малък брат или сестра, да се лишават от джобни, за да получат нещо желано, да направят нещо, преди да стигнат до резултат.
Подобно психическо натоварване при малко дете може да доведе до изкривяване на неговите възприятия и поведенчески особености. От малки тези хора разбират, че за да постигнат нещо, трябва да преминат през редица препятствия, като в играта „Супер Марио“, от ниво 1 до ниво 10, за да се превърнат в супер герой. Не бих искала да ги упреквам, вероятно животът на родителя, който ги е възпитавал е бил труден – отглеждал ги е сам, бил е на нивото на оцеляване, не е срещал разбиране в партньора си, самият родител е бил възпитаван по този начин или са му липсвали достатъчно знания и опит.
Тези хора са трудни и същевременно стойностни, защото преминавайки по тежкия път са разбрали стойността на всяко нещо. Необходимостта да израснат преждевременно обаче е ограбила значително детството им. Волните детски игри без напрежение и отговорности, са ги направили сериозни и строги.

Трудната личност е сложна за незрелия човек,
за емоционално зависимия и усложнен в процеса на собствената си самостоятелност и самосъздаване. Трудният човек се е научил да оцелява, благодарение на ясни критерии, строги граници, воля и дисциплина. Вътрешен стоицизъм, вътрешна опора и здрав реализъм. Грубичко, но емоционално овладяно и сдържано. Обикновено на такава „студена“ персона се „пада“ някой емпатичен, свръх отдаден и безкрайно топъл човек, един „лековерен“. Каква е задачата на такава двойка – да се шлифоват двамата до ниво баланс – студеният да се стопли, мекушавият леко да се втвърди.
Една трудна игра на два различни езика.
Докато намеря баланса лично за себе си изминаха 20 години, в една доста трудна житейска игра. Оказва се, че и двамата партньори имат една и съща травма на отхвърляне – но реагират по два различни начина, защо докато единият е прекалено свързан с материалния закон и прагматичността в отношенията, другият е отдаден твърде на духовността. И в процеса на своето взаимодействие те се шлифоват. Но не винаги успяват да култивират в себе си достатъчно психична сила, за да се изтърпят един друг. По-често се разделят, за да не се свръх изтощят. Рядко остават заедно. Най-абсурдното е че
и двамата страдат от недостиг на любов и внимание.
Единият ги търси само от партньора си, другият – при всяка възможност, предимно отвън, от други хора. И двамата търсят истината са замия себе си – Кой съм Аз?, На какво съм способен?, Достоен ли съм?
Една от най-очевидните причини хората да идват в живота ни, е да ни научат на важен урок, който иначе не бихме усвоили. На самостоятелност, на самодостатъчност, на лични граници, на финансова грамотност, на социализация с другите, на лично пространство, на обич към себе си, на грижа за себе си, на лично достойнство, на умение да се заявим и отстояваме по-най-добрия начин. Често това е
болезнено преживяване, предателство или загуба,
които ви разкъсват, но в крайна сметка ви правят по-мъдри, по-осъзнати, по-предпазливи и по-мотивирани по отношение на собствените ви неща.
Ако забележите, че продължавате да привличате един и същ тип хора, това не е съвпадение – не си научавате урока. Все още не сте постигнали пълна самостоятелност, все още очаквате нещата да се случват от самосебе си, някъде не поемате отговорността изцяло. Все още някъде не сте се доразвили напълно, има знания и опит, които все още ви убягват, или все още сте наивно доверчиви.
Справянето с насилници и манипулатори е изтощително и много трудно. В това обаче има смисъл и причина. Такива хора ни учат да разпознаваме токсичните личности и нездравословните ситуации в отношенията. Опита от такива отношения ни помага да спестим време и емоционални ресурси, учи ни на адекватна здравословна дистанция.
Много често живеем на автопилот, не се виждаме такива, каквито сме в действителност. Склонни сме да подценяваме силните си страни и да пренебрегваме слабостите си. Ето защо е важно да осъзнаем, че трудните хора всъщност ни показват колко сме различни от нашите собствени представи. Срещата с такива хора ни показва да видим същевременно как сме се смалявали и как можем да израснем и да се разширим, да видим себе си по нов начин. За целта обаче трябва да запретнем ръкави и да възпитаме в себе си нови навици и нов модел за възприемане на света. Да излезем от зоната си на комфорт. Да пуснем илюзиите и да се отрезвим, да открием нови перспективи.

0 Коментара