Често мислим, че нашите проблеми са само наши, но емоционалните и психологическите „багажи“ на нашите родители и дори на нашите баби и дядовци могат да се предадат и на нас. Добре е, че с това може да се работи и дори да се прекъсне кръгът на травмите.
Представете си, детският смях се прекъсва от сълзи, защото детето е гладно. Успявате да разберете, че това не е само умора или каприз, а сигнал от тялото. И тук възниква мисълта, че ако основните физиологични нужди влияят толкова много на настроението, тогава какво да кажем за преживяванията на предишните поколения.
Психолозите наричат такива въздействия „травма на поколенията“ – това е емоционален и психологически „багаж“, който се предава от поколение на поколение и влияе върху начина, по който живеем, реагираме и възпитаваме собствените си деца.
Какво е травма на поколенията
Тя възниква, когато изключително стресови или травматични събития в живота на едно поколение оставят психологически отпечатък, който се предава на следващото. Травмата е реакция на събития, които застрашават живота или предизвикват емоционален стрес. Травмата на поколенията е начинът, по който тази болка се предава от едно поколение на друго. Това е невидим багаж – не рецепта на баба или семейна реликва, а емоционални и психологически въздействия, които формират поведението и реакциите.
Причини за появата на травми
Най-често травмите се предават, ако не са били преработени:
- оставени или пренебрегнати преживявания;
- насилие и издевателства;
- смерта на родители или роднини;
- разводи или разриви;
- война, катастрофи, бедност;
- насилие от всякакъв вид;
- зависимости и други сложни житейски събития.
По оценки, около 70% от възрастните хора в света са се сблъсквали с поне едно травматично събитие в живота си.
Как се проявява това
- Семейни отношения и възпитание. Децата се учат от примера на родителите си. Ако в дома е имало крещене, насилие или зависимости, децата възприемат това като „норма“. И без промяна кръгът продължава, възрастните, които са преживели насилие в детството си, три пъти по-често могат да го прилагат спрямо собствените си деца.
- Емоционална натовареност. Травмите могат да се проявят като страхове или избягване на ситуации. Например, разказите за загубата на дом в резултат на природно бедствие могат да предадат тревога на следващите поколения, дори ако те самите не са преживели това.
- Генетични промени. Стресът може да промени начина, по който гените се „четат“ от организма, но не променя самата ДНК. Такива ефекти са наблюдавани при потомците на тези, които са преживели Холокоста.
- Физическо здраве. Хроничният стрес от неразрешени травми увеличава риска от сърдечни заболявания, диабет, проблеми с храносмилането, имунната система, както и психични разстройства.
- Влияние върху бременността. Стресът при майката по време на бременност може да се предаде на плода чрез хормоните, да формира повишена реактивност към стреса у детето, а при момичетата потенциално дори и върху още неродените поколения.
Как да прекъснете кръга на травмите
- Признайте и приемете травмата като част от семейната история.
- Разберете влиянията върху живота и навиците си.
- Работете с психолог, за предпочитане в формат на когнитивно-поведенческа терапия.
- Създавайте здрави модели на поведение, например нови начини на реагиране, възпитание, емоционална подкрепа.
- Търсете подкрепа от близки, в общности или чрез дигитални ресурси.
Да прекъснете кръга на травмата на поколенията е невъзможно със сила на волята. Това изисква подкрепа, инструменти и нови начини на мислене.
Травмата на поколенията не определя съдбата ви. Знанието за нея помага да промените шаблоните, да спрете повторението на болката и да формирате по-здравословни отношения и навици за себе си и бъдещите поколения. Вашето минало не трябва да се превърне във вашата присъда, но може да стане отправна точка за нов, по-съзнателен живот.
0 Коментара