Терминът „сянка“ е използван за първи път от Карл Густав Юнг, за да опише потиснатите или отхвърлени части на Аза. Като деца всички ние сме били способни да изразяваме емоции и качества в пълния им спектър. С порастването обаче се научаваме да потискаме определени черти от характера си, за да не ни подлагат на критика.
Карали да се срамуваме, че плачем, или са ни наказвали, защото се гневим, присмивали са ни се за нещо, и така с времето сме се научили да потискаме онези аспекти от себе си, заради които не са ни приемали и са ни наранявали.
Сенките са онези черти на характера,
от които се опитваме да се откажем, които се страхуваме да покажем.
Ние се намираме в сянка, когато не можем да управляваме негативните си емоции. Когато не успяваме да се справим с тях, ние полягаме в емоционална люлка – от еуфория и радост до състояние на затваряне в себе си и охладняване към хората, когато ни разочароват.
Целта е да осъзнаем полярното си поведение и да преработим усещанията си. Да осъзнаем, че сме пристрастени към кортизола и че понякога умишлено търсим конфликт с хората, поради високите си очаквания и желание да получаваме внимание по детски. Да се превъзпитаме в посока реализъм и искреност със самите себе си. Да се научим да усещаме спада на енергия в тялото си, недостига ни на ресурси. Да се самонаблюдаваме и да овладяваме емоциите, които изпитваме. Да разберем как функционираме като „машина“ и в условия на енергиен недостиг, да
започнем да си даваме необходимото.
Когато разберем как функционираме като личност във всеки един момент, дали сме ранобудни, „чучулиги“ или сме по-трудно разсънващи се, като „сови“, ще се научим да подаваме равномерно количество храна, вода, сън и почивка на тялото си. Защото от биохимичното състояние, в което се намираме, зависи активността на мозъка ни, реакциите ни, движенията ни, цялото ни поведение. Само така ще овладеем „техническите параметри“ на нашата устойчивост и издържливост. И що можем да спазваме собственото си „техническо ръководство“ за адекватност. Ще съумеем да изградим връзка на доверие със собственото си тяло, душа и ум. И да се самонаблюдаваме и самоуправляваме, като реакции.
Умението да разбираме себе си е важно,
за да можем да общуваме гладко с други хора и да играем добре всичките си социални роли – на родител, на приятел, на колега, на партньор, на професионалист, на мъдър и премерен човек. Ще се научим да се държим не като малко дете, а като разумен и зрял човек, който е способен да поема задължения и отговорности. Да довежда нещата до край, а не да се обижда, сърди и лесно да се отказва.
Само така ще можем да владеем бурните позитивни емоционални изблици и разочарованията, да ангажираме хората и да поемаме отговорност за собствените си екстремни преживявания. Защото, ако перманентно натоварваме околните и ги изхабяваме емоционално, те ще започнат да странят от нас, да ни избягват и да прекратяват отношенията си. Добре е да се научим сами да получаваме истинско удоволствие от живота и да го планираме, а не да очакваме това от другите. За целта трябва да си изградим ясни критерии и система за поощрение и наказания. Да осъзнаваме кога трябва да зарадваме някого, заради искреното му и топло отношение, и кога да го игнорираме и накажем, особено когато е преминал границите.
Добре е да разбираме, че прекаленото даване – да се стараеш да бъде бъдеш удобен за другите, както и твърде големите наказания или отчуждаване при обида, са еднакво сенчести. Това, на което трябва да се научим е да дозираме правилно, за да живеем живота си от позиция на лекота. Дали сме развили това умение ясно ще проличи в способността ни бързо да създаваме отношения и да ги напускаме също толкова бързо, когато виждаме, че човекът отсреща не резонира с нашите намерения.
Няма смисъл излишно да се натоварваме.
Животът е игра с лекота за тези, които комуникират правилно, договарят се правилно и се обединяват в посока градивни цели.
Смисълът на всичко това е да проверим как самите ние и другите хора се сработват помежду си. Как всеки отстоява и постига своите договорености. Това означава да умеем дозирано да използваме контрола и също така дозирано да умеем да пускаме хората срещу нас. А от друга страна това е и умение да ги опознаваме добре – на какво реагират, какво говорят и как действат. Така ще проверите колко ценна е искреността и коректността за хората. Ще прецените докъде и колко да владеете собствената си защита и здравословна дистанция. Умерено ще търсите ефекта на полезност във взаимоотношенията. Ще казвате СТОП, когато нещо не е по силите ви или не ви е комфортно.
Ще имате филтър за качествен подбор.
Ще се научите кога да засилвате енергията си и кога да я намалявате, за да не се разболявате физически и емоционално. Ще се научите да давате пространство за изява на другите. Кога да ги подкрепяте, кога търпеливо да ги изчаквате и кога да запазвате неутралност.
Ние влизаме в сянка, когато непременно държим да сме прави, когато се сравняваме с другите, когато им се доказваме. Това не е нужно. Добре е да се научим да пазим собственото си достойнство и лични граници. Да развиваме и подобряваме себе си, с цел по-адекватно и леко да се общува с нас. Единственото ни сравнение трябва да е с нас самите – в посоката напредък, каква е била предишната ни версия и каква е настоящата, с какво сме станали по-добра версия на себе си. За целта обаче трябва да се научим да задаваме въпроси на хората, да се интересуваме как изглеждаме в техните очи, да получаваме обратни връзки и да уважаваме техните аргументи.
Добре е да се научим да не воюваме с хората заради свой вътрешен недостиг и да правим негативен пренос от неприятни събития в миналото. Всяка ситуация е имала за цел да ни научи на нещо, да ни направи по-осъзнати, по-разумни, по-гъвкави. Да се научим да маневрираме така, че хората с които общуваме да имат признание, уважение и поле за изява, да им даваме възможност. Да има взаимен обмен на даване и получаване.
0 Коментара