Как да останем неутрални

В съвременното общество хората общуват помежду си, поради необходимостта от задоволяване на свои потребности. В хода на комуникацията обаче сериозна пречка се оказва естествената ни склонност да формираме оценки и да влизаме в конфликти. Затова в процеса на общуване е важно да  се изгради доверие, което да позволява на всички участващи страни да споделят своята позиция открито. Смисълът на това е обмен на различни гледни точки и вземане на полезни решения, работещи за всички в дългосрочен план.

Демонстрирането на неутралност не е пасивен акт.

Макар в същността си да означава да не избирате страна, реално неутралността представлява съзнателен избор, като показва на всеки човек, че неговият глас има тежест. Ето защо трябва да бъдем съзнателно обрани, защото всяка наша дума и действие може да допринесе за това чувство или да го подкопае.

За да запазите авторитет, влияние и тежест, предлагам на Вашето внимание няколко стратегически стъпки:

• слушайте активно – наблюдавайте методите на комуникиращия, аргументите и гледните точки, които споделя. Обръщайте внимание на мимиките, тона на гласа, жестовете, демонстрирайте разбиране;
• използвайте неутрален език – именно той спомага двете страни да изкажат максимално искрено гледната си точка. Бъдете деликатни и избягвайте език, който се възприема като субективен или обвинителен;
• контролирайте реакциите си – запазвайте хладнокръвие и здравословна дистанция, дори когато изпитвате голямо напрежение. Именно това Ваше поведение ще вдъхва доверие, ще демонстрира Вашата стабилност и здрав ум;
• поставете си ясни очаквания – ясните критерии насърчават чувството за справедливост и помагат на всички да разберат границите на процеса;
• избягвайте предубежденията си – отделете време за самоанализ, признайте си предубежденията, които могат да ви повлияят, активно работете, за да ги контролирате с цел постигане на реална неутралност;
• правете разлика между реални факти и лично мнение – насочете разговора към достоверността на предоставената информация, с цел тя да бъде проверена. Поискайте конкретни примери в подкрепа на твърденията. Стремете се да не се изразявате твърде емоционално;
• фокусирайте се върху самия процес, а не върху резултата – разгледайте обективно реалността и идентифицирайте основните си нужди;
• направете си обобщение – водете си бележки за съдържанието, с какво сте съгласни и с какво не;

В хода на преговорите всяка страна е завладяна от собствената си значимост и желае да надделее над другия. Живият живот не е в нашата глава, той се случва в реалността. Когато реагираме през вина и обида, показваме слабост, липса на необходимия социален опит и адекватност. Реалността е умение да наблюдаваме аргументите на събеседника и през това време да си изграждаме стратегия на реакция. Да не губим фокус.

Въпроси, които ни изкарват от зоната на неутралност:

• Ти как мислиш?
• Какво е правилно според теб?
• Какво избираш в този случай?

Разбира се, че трябва да изразяваме мнение, в противен случай ще ни обвинят в безхарактерност и бездушие. Но особено в конфликтни ситуации ние трябва да се научим да се въздържаме. Хипотетично да си представим едно махало, в случая критичните думи на някого, как минават покрай нашата глава, но ни отминават, не ни докосват.

Често хората, които държат да надделеят на всяка цена си търсят съюзници, които да ги подкрепят на всяка цена. Това изопачава обективността на фактите. Често, когато някой ни е подразнил, се е опитал да ни покаже това, което не виждаме, т.нар „слепи зони“ на нашето мислене. Забиването в негатив, не ни води до растеж. Напротив, то ни възпрепятства да видим нов модел на възприемане на света, нови възможности за реализация. Зад всяка наша съпротива стои наша незадоволена потребност. Трябва да се научим да отчитаме този факт.

В партньорските отношения, когато нашият партньор ни провокира, напряга и влиза в конфликт, това негово поведение показва, че в нещо не се чувства удовлетворен, че има очаквания, които не покриваме. За целта е необходимо да предизвикаме разговор, ясно да бъдат изговорени и договорени нашите отношения.

Какво се очаква от нас

Когато започнем да спасяваме някого, ние губим неутралност. Спасяването е акт, с който преотдаваме от собствената си енергия в името на чужда кауза. Всеки човек би трябвало да е достатъчно самостоятелен и уверен, за да защитава собствените си интереси. Ние можем да представим собственото си мнение, да покажем с какви знания и опит разполагаме, да дадем насоки, но не и да отнемаме възможността на някого да се докаже. Уважението на чуждите граници е важно. В противен случай се нагърбваме с отговорност, която не е наша.