Да сме искрени със себе си

Една от най-трудните задачи в съзнателния ни живот е да се научим да бъдем искрени със самите себе си. Всеки иска да постигне материални блага, уют, комфорт, благоденствие и просперитет. За жалост, не винаги го прави по писаните и неписаните (кармични) закони.

Често когато искаме, но не получаваме желаното сме готови да обвиняваме други за неуспехите си. И това е ярък пример за неискреност към себе си.

Понякога е много трудно да си признаем някой истини. Например, че не сме достатъчно развити в някоя област, липсват ни остатъчно опит и знания. Имаме консервативни ценности и морал и ограничаващи вярвания по определени  теми и въпроси. И може именно тези неща ни блокират,  възпрепятстват ни по пътя на нашето личностно развитие.

Как да се научим да сме искрени със себе си?

Първо – да сме в състояние да осъзнаваме и преодоляваме собствената си първосигналност. Да се научим да признаваме и управляваме собствените си негативни емоции. Да можем да прозрем какво стои зад всяка трудност и какво ново трябва да  научим. Изисква ли от нас да променим своя подход, ценности, гледна точна на възприятие, т.е онази липса на ресурс, за да преминем на друго ниво на осъзнаване и действие. В посока конструктивност и целесъобразност.

Добре би било сериозно да преосмислим реактивността на нашето его, което е склонно да препуска в крайности от позитивност до негативност и да хиперболизира определена ситуация. Да се научим да подхождаме с гъвкавост, влизане в обувките на другия и най-вече какво се изисква от нас  като поемане на отговорност.

Да сме искрени към себе си означава да се научим на уважение към себе си като ценност на сътворение, като себестойност, в която са вложени образование, култура, широта на погледа, опит и трайност на постигнатите резултати. След това да се научим да уважаваме другите хора – с техните  ценности, потребности и лични граници. Да се научим да им даваме поле за изява и от позиция на човечност и разбиране – възможност да дадат своя принос. Само така бихме могли да изградим качество в отношенията на договаряне и реализация. И всичко това да бъде в полза за облагородяването и развитието на обществото. Да търсим полезния ефект.

Това на практика означава да спазва технологията на случване на нещата през духовния и материалния закон, през даване и получаване чрез благополучно взаимодействие и обмен.

Причината да не успяваме да достигаме до истината за правилата на живота са нашите страхове и най-вече следните базови от тях:

• страх от загуба на възможности;
• страх от загуба на отношения;
• страх от загуба на пари;
• страх от осъждането на обществото – въз основа на обичаи, традиции и религия.

Водени от тези страхове, често хората залитат или към тежък  материализъм и егоизъм, или към саможертва. Можем да влезем в ролята на манипулатори като експлоатираме другите в наша полза, или да приемем ролята на жертва, давайки личната си енергия и време в името на други.

И двете са погрешни, в живота трябва да съществува справедлив и равен взаимен обмен на енергия, приемане и гъвкавост, според ясни критерии. В противен случай, кармичната астрология обяснява тези явления като кармичен възел, негативни блокажи, натрупване на неправилно комулирана енергия и обмен. В зависимост от натрупаното количество на неправилност, това в последствие се компенсира, чрез заплаща по един или друг начин – със здраве, юридически проблеми, загуба на материални блага или отношения.

Качеството ни на живот следва да се измерва според:

• нивото на нашата самооценка;
• увереността в нашите знания;
• трайност в резултатите и натрупания опит;
• позицията на свободен избор;

Прекрачването на някой от цитираните критерии се превръща в бич и дълг към самите нас във Вселената, който рано или късно получава последствието си под формата на изпитание или в кризисна ситуация.

Ползите, които трупаме по пътя на собственото си самоусъвършенстване, би следвало да бъдат не само за нас, а да се научим да ги споделяне и с другите хора, на принципа „практици се учат от практици“.

Всеки човек търси удобството в живота си. Това се важно, за да е спокойна и отпусната нашата нервна система. Това обаче е нужно да се случва според йерархичния ред в системата, в която се намираме. Според взаимосвързаността помежду ни по отношение на задължения и отговорности, и тяхната екологичност. Според умението да ценим и уважаваме хората, да ги разбираме и да се сработваме с позитивните възможности на техния характер.

Много важно е да не забравяме, че живеем в общество, което функционира на базата на законов ред, обичаи, традиции и религия. Има държави, в които религията и законите са свързани, има и други, в които религиозния морал е въпрос на избор. Има и други, в които религията се използва, като инструмент за контрол и манипулация. В исторически план религията е била инструмент за налагане на светската власт и контрол над обществата.

В днешно време в демократичните общества религията, обичаите и традициите налагат клишета, за да всяват страх и манипулация, да свиват личността, да ограничават правото на свободен избор. Съвременната манипулация на обществото е отново внушаване на страх, вина и наказание. Продават ни здраве, отношения, качества и какво ли още не, което да ни кара да се съмняваме в собствената си идентичност и способности като личности. А целта е да бъдем зависими и ограничени в пространството и в собствените си избори за собствения си живот.

Освен искреност към себе си е важно да проявяваме самокритичност. Да сме в състояние да проверяваме и оценяваме фактите и обстоятелствата, за да имаме надеждна система за оцеляване.

За целта трябва да можем реално да преценяваме  наличието на:

• открити действия;
• скрити действия;
• забранени действия;

Открити действия са всички онези, които са споделени на глас или са публикувани на място, което е достъпно за много хора. В това число това са критерии за здраве и външен вид, партньорски отношения, бизнес отношения, услуги и продажби, за хоби и интереси, за деца, за личностно развитие. Критерии, по които хората да знаят за ползите и негативите, или за страничния ефект.

Скрити действия са всички онези, които нарушават желанието ни за искреност. Когато някой нарушава, обезценява и игнорира нашите потребности. Когато ни използва и заблуждава. Тогава в нас се надига стремеж да  заобиколим всичко онова, което ни потиска и възпрепятства.

Забранени действия са всички онези, които по същество представляват правонарушения с цел да бъдат заобиколени, законово регламентирани процедури. Хората, които прибягват до такъв подход, с цел облаги по нерегламентиран начин, имат проблем да се свържат с искреността в себе си по следните причини – травми от детството, вътрешна недостатъчност, неправилно изградени двойни стандарти. Те изживяват живота си непълноценно. Вместо да застанат с искреност към себе си, избират да изживеят живота си в лъжа, притеснения от наказания, заради незаконосъобразната дейност, която вършат. Така нервната им система е вечно напрегната, и вместо да са спокойни и творящи, те са изпълнени с невротизъм и напрежение. На такива хора им е трудно да повярват в себе си, да поемат лична отговорност и да се изправят пред предизвикателствата. И по начина, по който не са искрени със себе си, не могат да бъдат искрени и с другите.

Съществуват няколко вида реалности, в които се проиграва живота:

• субективна;
• обективна;
• свръхобективна

Субективна реалност е тази, която се проиграва само в нашата глава, според нашия модел за възприемане на света, т.е. според представата ни за добро и зло, правилно и неправилно, практично и непрактично.

Обективна реалност имаме, когато при решението на определена ситуация сме споделили нашето мнение, получили сме обратна връзка и аргументи за и против, поне от трима различни от нас души и това се е случило по обективен измерител за ефективност. Например за семейно-брачните отношения измерител е договорката в брачния ни договор за материалните и нематериалните ни отношения, както и Семейния кодекс. За бизнес отношения, измерител е търговския закон и всички останали, свързани с него. За определени социални отношение – законодателството в конкретната област на правото.

В случаите, когато нямаме ясни критерии и представа за обективен измерител е хубаво да се обърнем към утвърден професионалист в конкретната област, в която бихме искали да решим определен въпрос.

Измерител за свръхобективност – предоставят ни го държавните и месните органи на ниво законодателна, изпълнителна и съдебна власт.

За хората, които са превърнали измамата в свой начин на живот е хубаво да знаем, че зад това стоят недостиг на знания за технологията на случване на живота, несъвпадение на морал и ценности и неудовлетворение. В резултат на което те правят своят осъзнат избор първо да заблуждават себе си, а след това останалите хора.

Хубаво е да осъзнаем, че ако искаме качество на живот и качествени отношения е добре да застанем с искреност към себе си. Да имаме градивна полза за себе си, както и за хората, които се свързват с нас. Да се научим да си сътрудничим с тях, да не да живеем в егоизъм, а отдадено – чрез човечност и добросъвестност, за да има взаимен обмен и качество в отношенията. За да живеем в яснота и спокойствие за нашето бъдеще и това на нашите близки.