Стихове от Бояна Николова

„Днес литературата ни, жадна за нови пътища, ще открие в тази „Кутия“ нови съкровени съкровища от думи. Вярвам, че бялата птица на Бояна ще покаже пролетта дори на моята есен“, пише Любомир Левчев за поетичната книга на Бояна Николова „Думи в сребърна кутия“. Художник на сборника е Мариана Калъчева. Ето няколко съкровища от „Кутията“.

Вечна

Когато се роди, захвърлих огледалото –
дословно повторение на мен си.
Да виждам себе си във теб натрапчиво,
нима си дръзко, смело съвпадение,
което ще попивам ежедневно,
във него търсейки спасение
за свойто потвърждение?

Очите ти – горещи въглени –
на моите очи приличат.
Косите ти, досущ са същите
със слънце вътре, с мирис на кокиче.
Нослето ти е водно конче,
разказано от залеза чрез мене.
Ръцете ти са като моите
със пеперуди в пърхащите вени.

Отказвам се от първата си бръчка.
Сега дете чрез теб ще бъда.
И първия бял косъм ще захвърля.
И пак ще съм първично смела.

И ако някога отново след години,
все пак лика си зърна,
не ще открия вече отражение
и в песен аз ще се превърна.
Ще се скрия в устните обичани
на своето пораснало момиче,
което дъщеря си ще приспива,
която пък на него ще прилича.

Ръце за прегръдка

Търся дума за любов.
Търся поведение за любов.
Търся смирение
и търся покров.

Обсипвана с користни мълчания,
разтварям ръце за прегръдка,
но вместо светли послания,
разпятие е моята стъпка.

В сребърното менгеме
на чуждите очаквания
отрязвам крилете си
и сплесквам понятията си.

Ще правя любов

Ще правя любов
с листата в очите ти
и със снежинките
в косите ти.
Ще правя любов
с морето по кожата ти.
Подари ми утре.

Вярата в доброто ме боли

Болят ме кръстосаните походи
и вярата в доброто ме боли.
Не знам къде са тръгнали
със кръст под мишница,
със гняв на рамото
със кръв в усмивката,
с плесница в джоба
да дирят приобщение
на свойто отмъщение
стотици трепкащи съдби.
Улицата е претъпкана
с добрите им намерения
и не мога да намеря
пътя до дома.