.bmp)
Благовеста Пугьова е основателката на инициативата „ПОДАРЕТЕ КНИГА”, която от няколкогодини събира книги за домовете за сираци. Завършила е право и счетоводство в London School of Economics and Political Science и в момента се занимава с данъчно право. В Лондон са писани и голяма част от стихотворенията й.
РАЗТОЧИТЕЛСТВО
Тя отряза косите си
за да е по-лека на тръгване.
Чакаше я дълъг път.
Отряза и дясната си ръка,
тя се бе сраснала с неговата лява
(той винаги вървеше отдясно й).
По устата й още бодеше брадата му,
и тъй като не успя да отмие усещането,
намаза ги с киселина. Налагаше се.
Краката й бяха вплетени в неговите
като дълги корабни въжета.
Не можа да ги разплете.
Отряза ги смело. И тръгна.
ЧУДОВИЩЕ
И да подариш себе си на чудовище,
дори да му носиш грозде,
да се грижиш за змиите и за сепиите му,
и да ловуваш ангели за вечеря,
той пак ще си бъде чудовище.
ГЛАДНИЯТ
През вратата влезе гладния,
и гладния имаше повече от мене,
успя да се усмихне на храната
като на стара позната и му беше добре.
Усмихнатите му очи ми се караха:
„Каква любов търсиш ти, глупачке,
та тя те изяжда като коза, която яде роза,
нелепо е всичко, което очите ти не виждат.”
Остави ме, остави ме да се мъча,
моят глад е тъй прекрасен
избуяват поля от кокичета когато,
дори през август обичам.
А през август най обичам.
И въдиците на рибарите ме намират
и аз съм котката-риба-есетра,
пътуваща вечно, а днес кротка и тиха
се прибирам вкъщи,
на единайсет километра под водата.
И по-жива не съм била. Остави ме.
Каква любов търсиш ти, рибо?!
Та тя те изяжда като коза, която яде роза,
нелепо е всичко, което очите ти не виждат.
Аз виждам това, което търся, ти кого виждаш?
Остави ме, моят глад е тъй прекрасен –
аз не виждам лица, не виждам цветове,
и козите, и розите даже не мога да видя.
Любовта, която е истинска няма цвят и лице,
любовта е току що задоволен глад за всичко накуп,
за цялата вселена, която другите наричат Бог,
и боли, защото обичаш всичко, което е Той,
а Той е всичко. И не мога като тебе,
да го побера на масата и да го имам.
Моята обич не е в тялото ми, като твоята.
Ти, кучи сине, не виждаш ли, не обичаш ли?!
Ах, глупачке, такава обич ще е винаги несподелена,
и ще те яде отвътре като мисъл,и ще я изпуснеш
като мъртво новороденои все ще почваш отначало
и все ще обичаш мъгла. Тя ще те нахрани ли?
Остави ме, моята обич прави моята смърт незначителна,
и моето тяло вече няма да ми трябва.
И да живея и да не живея любовта ми ще е там.
И ако скоча днес в Тихия океан, там, където е най-дълбоко,
моята обич ще остане, а гладът ти къде ще е?!
Черните ми коси се ще се оплитат в опашките
на огромните скатове по дъното,
и гладните зверове на океаните
ще ближат белотата на кожата ми,
докато епидермиса й посинее от водата.
А моята обич не е зависима от тялото ми.
И на единайсет километра под водата ще остане,
и на небето пак ще остане. Твоята къде ще е?!
Мен, която виждаш, искам да съм там,
по-близо до сърцето на земята, неговото.
Защото там камъкът е просто топла магма.
Когато се нахраниш, ще поискаш да обичаш.
А когато обичаш, ще поискаш същото.
ЛИПСАТА ТИ
Ръцете ми се надуват като възглавници,
краката ми се надуват като възглавници,
главата ми, пръстите и всичко.
Дали така ще умра, днес точно,
или трябва да чакам втори път този сън.
Ръцете ми се надуват като възглавници,
краката ми се надуват като възглавници,
главата ми, пръстите и всичко.
Ти си този, без когото сънувам такива сънища,
сега разбираш ли колко много липсваш
на ръцете ми, краката, на пръстите ми.
Когато те няма, те търсят нещо,
с което да напълнят липсата от теб.
И в някой сън, когато не мога да те гушна
така ще умра, задушена от липсата ти.
Ръцете ми се надуват като възглавници,
краката ми се надуват като възглавници,
главата ми, пръстите и всичко.
Аз ще се пръсна на хиляди малки пера,
някой ден, когато твърде дълго те няма.
0 Коментара